ОПРЕДЕЛЕНИЕ

1023
София, 20.01.2011

Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, в съдебно заседание на дванадесети януари две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНДРЕЙ ИКОНОМОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА
МАРИЕТА МИЛЕВА
при секретар Илиана Иванова
и с участието
на прокурора Динка Коларска
изслуша докладваното
от съдията ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА
по адм. дело 6781/2010. Document Link Icon


Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по частна жалба на Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията, гр. Варна, против определение № 860 от 22.02.2010 г., постановено по адм.д. № 234/2010 г. по описа на Административен съд гр. Варна. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон. Моли за отмяната му и връщане на делото на първонстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответникът – Областният управител на Област Варна не е изразил становище по частната жалба.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на частната жалба.
Частната жалба е подадена в срок и е допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна като съображенията за това са следните:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията, гр. Варна, против мълчалив отказ на Областният управител на Област Варна да предостави достъп до обществена информация по заявление вх. № РД-10-9907-1/06.01.2010 г., като исканата информация е описана в четири пункта. Жалбата е депозирана в Областната администрация на 22.01.2010 г. На 21.01.2010 г. Областния управител се е произнесъл по заявлението с решение № РД-10-9907-1(1) от 21.01.2010 г., и е предоставил достъп до исканата информация по пункт 1 и 2 от заявлението.
В писмено становище жалбоподателят е уточнил, че не поддържа жалбата си по п. 1 и 2 от заявлението и част по п. 3, като изрично е конкретизирал тази част.
С обжалваното определение Административен съд гр. Варна е прекратил производството по делото като е приел, че въпреки изричния отказ за достъп до обществена информация по п. 4 за жалбоподателя не е налице правен интерес от оспорването. Съдът се е позовал на чл. 58, ал. 3 от АПК и е направил извод, че нормата регламентира хипотезите, при които изричния отказ е издаден в периода след предявяване на жалбата срещу мълчаливия отказ до постановяване на решението за отмяна, но не и тези, при които изричния отказ предхожда оспорването на мълчаливия.
Определението е постановено в нарушение на материалния закон.
Във всички случаи, когато административният орган не се произнесе в законоустановения срок е налице фикцията на чл. 58, ал. 1 от АПК. Областния управител е следвало да се произнесе по заявлението на сдружението до 20.01.2010 г., което не е сторено. От факта, че жалбата срещу мълчаливия отказ е подадена на 22.01.2010 г., т. е. един ден след като е налице изрично произнасяне, не следва извод за недопустимост на оспорването. По делото не са налице данни, кога постановеното по заявлението решение е било съобщено на сдружението. Съгласно правилото на чл. 58, ал. 3 от АПК, когато по административен или по съдебен ред бъде отменен мълчалив отказ, смята се за отменен и изричният отказ, който е последвал преди решението за отмяна. В случая в законоустановения срок задължения субект не се е произнесъл по заявлението, поради което за сдружението е възникнал правния интерес да оспорва мълчалив отказ. Тъй като сроковете за произнасяне са инструктивни, то не е налице пречка административния орган да постанови акта си след законоустановения срок и при наличие на изричен отказ, предмет на съдебен контрол е вече постановения изричен административен акт. Условието поставено от законодателя в хипотезата на чл. 58, ал. 3 от АПК е не момента на подаване на жалбата срещу мълчаливия отказ, който вече е бил формиран, а момента на постановяване на съдебното решение. Когато в предвидените от закона срокове административният орган не се произнесе изрично по едно искане, мълчаливият му отказ има значението и последиците на акт, с който е направен изричен отказ, което поражда провото на жалбоподателя за оспорване. Още повече, че в конкретния случай след формиране на мълчаливия отказ е последвало решение на Областния управител, като по пункт 3 и 4 от заявлението на сдружението не е предоставен достъп до исканата информация.
Ето защо като е прекратил производството по делото поради липса на правен интерес от оспорване Административен съд гр. Варна е постановил определение в нарушение на материалния закон.
Оглед на изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото върнато на съда за продължаване на съдопроизводствените действия.
По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,
ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 860 от 22.02.2010 г., постановено по адм.д. № 234/2010 г. по описа на Административен съд гр. Варна.
Връща делото на същия съд и състав за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Андрей Икономов
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Илияна Дойчева
/п/ Мариета Милева
И.Д.