ОПРЕДЕЛЕНИЕ

15453
София, 15.12.2010

Върховният административен съд на Република България - Трето отделение, в съдебно заседание на шести декември две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СРЕБРИНА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГАЛИНА ХРИСТОВА
ТОДОР ПЕТКОВ
при секретар Станка Чолакова
и с участието
на прокурора Искрена Величкова
изслуша докладваното
от съдията ТОДОР ПЕТКОВ
по адм. дело 13679/2010. Document Link Icon


Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по частна жалба от Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията, представлявано от Юлиян Чолаков и по частна жалба Политическа партия „Зелените” Местна организация – Варна – и двете чрез процесуален представител адв.Маринов, против определение № 6014/17.12.2009 г. постановено по адм. д. № 2977/2009 г. по описа на Административен съд - Варна, с което на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 АПК и чл. 158, ал. З АПК е оставена без разглеждане жалбата на Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията, представлявано от Юлиян Чолаков и Политическа партия „Зелените” Местна организация – Варна срещу Заповед №РИ-09-8500-18/08.06.2009 г. на Областният управител на област с административен център Варна, с която е определено „Холдинг Варна” АД, за купувач на правото на собственост върху 122 дка. имоти частна държавна собственост и е прекратено производството по делото. В частните жалби се прави оплакване, че така постановеното определение е неправилно, тъй като е постановено при наличието на всички отменителни основания по чл. 209 АПК. Претендира се Върховния административен съд да отмени обжалваното определение и да върне делото на първоинстанционния административен съд за разглеждане по същество.
Ответникът "Холдинг Варна"-АД чрез процесуален представител адв. Симеонов релевира доводи за неоснователност на частните жалби.
Ответникът Областен управител на област Варна не се представлява и не ангажира становище в настоящото производство.
Представителят на ВАП изразява мотивирано становище за основателност на частната жалба.
Върховният административен съд, като обсъди оплакванията в частната жалба, доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. Същата е неоснователна.
С обжалваното определение Административен съд - Варна на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 АПК и чл. 158, ал. З АПК е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат административният съд е приел, че оспорената заповед от една страна не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК тъй като е част от процедурата по продажба на недвижим имот частна държавна собственост уредена в чл.22а от ЗНИ и само предхожда крайния акт, който е договор за продажба сключен между инвеститора и компетентния орган. От друга страна е приел, че жалбоподателите нямат правен интерес от обжалване на посочената заповед.Прието е, че въздействието на административният акт в правната сфера на жалбоподателя по смисъла на закона следва да е пряко и непосредствено. В конкретния случай, тъй като жалбоподателите не заявявават самостоятелни права върху имотите - частна държавна собственост, предмет на обжалваната заповед съдът приел, че за тях липсва правен интерес от оспорване.
Като самостоятелно основание за прекратяване на производството съдът е приел, че жалбоподателите не са изпълнили надлежно (в съответствие със закона) и в срок дадените от съда указания за отстраняване на нередовностите в жалбите.
Така постановеното определение е правилно като съответно на материалния и процесуален закон при следните съображения:
Правна легитимация за защита на интересите си като жалбоподатели имат лицата, засегнати от разпоредителната част на акта. Ако жалбоподателят не е засегнат от диспозитивната част на акта, за него не е налице правен интерес от обжалване. Правният интерес е абсолютно необходима процесуална предпоставка за допустимостта на съдебно обжалване и за него съдът следи служебно. Интерес от съдебно обжалване притежават само онези лица, по отношение на които актът нарушава техни права или законни интереси. В случая се имат пред вид онези права и интереси, които са законно признати, които са отразени в правна норма. Интересът следва да е правен -премахване на неблагоприятни правни последици или постигане на благоприятни правни последици за жалбоподателя, и личен - административният акт да засяга правната сфера на жалбоподателя, а не други чужди права. В случая актът с нищо не засяга правната сфера на жалбоподателя като организацици, или на техните членове. Ирелевантно е, че жалбоподателят е сдружение с нестопанска цел, което в своя Устав дори не включило участие в обсъждането и приемането на решения, свързани с насърчаване на инвестициите в България. Целите на сдружението могат да бъдат преследвани чрез вписания и осъществяван предмет на дейност, но не могат да обосноват абстрактен правен интерес за сдружението от обжалване на административен акт, който не рефлектира в неговата правна сфера.
Правният интерес е процесуалноправно понятие и се свързва с призната от закона възможност да се търси съдебна защита. Поражда се от засягане на законни интереси, субективни права или свободи. Ако административният акт има пряк правопроменящ, правопрекратяващ или правопогасяващ ефект по отношение правата и законни интереси на жалбоподателя, е налице правен интерес. Правният интерес трябва да е личен и пряк, което означава че със самата отмяна на оспорения административен акт ще се отстрани настъпващата или настъпилата щета от изпълнението на административния акт.
От друга страна е правилен извода, че обжалвания акт не представлява индивидуален административен акт и не подлежи на обжалване, още по-малко от лица и организации, които не са активно легитимирани да ги оспорват поради липсата правен интерес като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното производство. Доводите на жалбоподателите не са е достатъчни да обоснован наличието на правен интерес от съдебното оспорване. Характерът на акта следва да се определи от качеството на издателя на акта и от последиците, които този акт поражда. При издаването на обжалваната заповед областния управител не е действал като орган на държавна власт и не е упражнил властническа компетентност и страните издател и адресат на акта все още не са влезли в административни (на власт и подчинение) правоотношения.
Цитираната от жалбоподателите Орхуска конвенция и по-точно чл. З, т. 9 от Конвенцията предоставя правна възможност, но не изключва доказването на пряк и непосредствен правен интерес съгласно чл. 120, ал. 2 от Конституцията и чл. 147, ал. 1 от АПК. Не на последно място разпореждането с имотите, а в частност с настоящата заповед – определянето на купувач само по себе си не може да повлияе негативно на околната среда по никакъв начин. Що се отнася до инвестиционните намерения на купувача, то общественият интерес е гарантиран от съответните производства, които се развиват по Закона за опазване на околната среда, Закона за устройството на Черноморското крайбрежие и редица други специални закони. В разглеждания случай, обаче, предмет на оспорения акт е единствено промяната на собствеността и активно легитимирани са единствено лицата, които имат претенции по отношение на собствеността върху имотите. Жалбоподателите не са доказали, че с него се засягат или могат да бъдат засегнати права, свободи или законни интереси или се пораждат задължения за членуващите в сдружението или партията лица. Правният интерес на съсловните (браншовите) организации и другите юридически лица с нестопанска цел е обусловен от засягането на техни лични права или законни интереси, непосредствено породени от предмета на дейност и целите на учредяването им. В този смисъл е Тълкувателно решение № 2 от 12.02.2010 г. на ВАС по т. д. № 4/2009 г.
Правилно е определението относно дължимостта на визираната държавна такса, като съдебната практика в този смисъл е категорична и въпроса не следва да се обсъжда отново понастоящем като само на това основание при неизпълнение на указания на съда във връзка с допустимостта на жалбата, производството си подлежи на прекратяване.
Като е приел, че е налице хипотезата на чл. 159, т. 1 и т. 4 и чл. 158, ал. 3 от АПК и е прекратил производството по делото, съдът е постановил едно правилно и законосъобразно определение, което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на осн. чл. 236 във вр. с чл. 221 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,
ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 6014/17.12.2009 г. постановено по адм. д. № 2977/2009 г. по описа на Административен съд – Варна.
Определението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Сребрина Христова
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Галина Христова
/п/ Тодор Петков
Т.П.