ОПРЕДЕЛЕНИЕ

3996
София, 25.03.2010

Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНДРЕЙ ИКОНОМОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА
МАРИЕТА МИЛЕВА
при секретар
и с участието
на прокурора
изслуша докладваното
от съдията ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА
по адм. дело 2834/2010. Document Link Icon


Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по частна жалба на Сдружение за оптимизиране на правосъдието, гр. Варна, против решение № 2235 от 23.12.2009 г., постановено по адм.д. № 2552/2009 г. по описа на Административен съд гр. Варна, в частта му, с която е оставено без уважение искането на сдружението за присъждане на направените по делото разноски. Жалбоподателят твърди, че решението в обжалваната му част е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Моли за отмяната му.
Ответникът по частната жалба – Община Варна не е изразила становище.
Частната жалба е подадена в срок и е допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна като съображенията за това са следните:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Сдружение за оптимизиране на правосъдието, гр. Варна, против мълчалив отказ на кмета на Община Варна да предостави достъп до обществена информация по заявление вх. № РД-9-9907/58/ от 03.08.2008 г. С постановеното по делото решение оспореният акт е отменен и преписката е върната на административния орган за произнасяне по заявлението. В диспозитива на решението е изписан директора на РИОСВ, вместо кмета на Община Варна и въпреки, че тази част от решението не е предмет на оспорване с частната жалба, то следва да се отбележи, че в случая вероятно се касае за очевидна фактическа грешка, която следва да се отстрани по предвидения в закона ред.
За да остави без уважение искането на жалбоподателя да му бъдат присъдени направените по делото разноски съдът е изложил съображения, че искането е своевременно направено, но предвид липсата на доказателства за действителния им размер, както и на списък по чл. 80 от ГПК, то същото е неоснователно.
Решението в обжалваната му част, имаща характер на определение, е постановено в нарушение на материалния закон.
Съгласно правилото на чл. 80 от ГПК страната, която е поискала присъждането на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да обжалва решението в частта му за разноските. От цитираната правна норма следва, че непредставянето на списък не е основание за неприсъждане на разноски, а в случай на погрешното им присъждане, лицето направило искане за разноски няма право да обжалва присъдения размер. Като е направил извод за обратното Административен съд гр. Варна е постановил акта си в противоречие с материалния закон. Настоящият състав намира, че страната има право до обжалва решението в частта му за разноските, тъй като такива не са присъдени. Ограничението на изр. 2 на чл. 80 от ГПК е относимо само в случаите, когато разноски са присъдени, но не в искания от страна размер и същата не е представила списък за разноските. Да се приеме обратното означава да се наруши императивното правило на чл. 208 от АПК съгласно, което на касационно оспорване изцяло или в отделни негови части подлежи първоинстанционното съдебно решение, както и да се изключи двуинстанционния съдебен контрол само за част от решението. Освен това списъкът на разноските не удостоверява, че такива са направени, ако по делото не са ангажирани надлежни доказателства, установяващи действително им заплащане.
Незаконосъобразен и необоснован е и изводът на съда, че по делото не са представени доказателства за действителния размер на направените от сдружението разноски. Видно от представената разписка е, че жалбоподателят е внесъл по сметка на съда сумата 15 лв., от които 10лв. държавна такса за подадената жалба и 5 лв. държавна такса за издаване на изпълнителен лист по друго дело, като в разписката изрично са изписани номерата на делата. В т. 3 от приложения договор за правна помощ изрично е отбелязано, че доверителят е заплатил в брой на довереника възнаграждение за процесуално представителство пред първоинстанционния съд в размер на 300лв. Следователно по несъмнен начин е установено, че направените от жалбоподателя разноски са в размер на 310лв.
С оглед на изложеното решението, в обжалваната му част е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, поради което същото следва да бъде отменено. Искането за присъждане на направените по делото разноски е направено своевременно, налице са доказателства, установяващи техния размер, както и че такива действително са сторени, осъществени са материалноправните предпоставки на чл. 143, ал. 1 от АПК, поради което следва да се осъди Община Варна да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски.
По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,
ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ решение № 2235 от 23.12.2009 г., постановено по адм.д. № 2552/2009 г. по описа на Административен съд гр. Варна, в частта му, с която е оставено без уважение искането на Сдружение за оптимизиране на правосъдието, гр. Варна, за присъждане на направените по делото разноски и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Община гр. Варна да заплати на Сдружение за оптимизиране на правосъдието, гр. Варна, сумата 310лв. (триста и десет лева), представляваща направени по делото разноски.
Определението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Андрей Икономов
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Илияна Дойчева
/п/ Мариета Милева
И.Д.