РЕШЕНИЕ

9942
София, 16.07.2010

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести април две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИНА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА
ИЛИАНА СЛАВОВСКА
при секретар Мадлен Дукова
и с участието
на прокурора Вичо Станев
изслуша докладваното
от председателя МАРИНА МИХАЙЛОВА
по адм. дело 12244/2009. Document Link Icon


Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на кмета на община Варна против решение от 22.07.2009 година, постановено по адм. дело №1180/2009 година на Административен съд град Варна.
Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.
Ответникът - Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията, представлявато от Юлиян Чолаков - град Варна, чрез пълномощника си адв. Маринов е депозирал писмено становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С оспореното решение АС Варна е отменил мълчалив отказ на кмета на Община Варна, както и последващ го изричен отказ, решение за отказ за достъп до обществена информация, обективиран в писмо изх. № РД 9-9907/24/24.04.2009 година по искане на Сдружение за оптимизиране на провосъдието и администрацията и е върнал преписката на кмета на община Варна за ново произнасянето по заявление за достъп до обществена информация с вх. №РД 9-9907/24/31.03.2009 година, съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона в мотивите на решението.
Първоинстанционният съд е установил, че със заявление вх. №РД 9-9907/24/31.03.2009 година, подадено от Юлиян Атанасов Чолаков, представляващ Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията, град Варна е поискал от кмета на Община Варна да му бъде предоставен достъп до обществена информация, касаеща разработването на проект за общ устройствен план на град Варна и информация за подадени искания до кмета на община Варна и в районните администрации за допускането на нови и изменението на действащи подробни устройствени планове съгласно чл. 133, ал.7 и 8 от ЗУТ. Конкретно искането е било дали е поставян гриф за сигурност върху коригирания проект на ОУП на град Варна и върху заповедите на кмета на община Варна. В срока по чл. 28, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/ кмета на община Варна не е отговорил на направеното искане, поради което заявителя е оспорил пред АС Варна мълчаливия му отказ за предоставяне на обществена информация. С последващо решение от 24.04.2009 година административният орган изрично е отказъл поисканата информация, по съображения, че тя не представлява обществена информация по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ, както и че засяга интереси на трети лица, чиито лични данни се съдържат в преписката, и липсва тяхното писмено съгласие.
В мотивите на решението на АС е прието, че предмет на оспорване е постановения изричен отказ да бъде предоставена обществена информация, който е незаконосъобразен, като постановен от некомпетентен орган. Според Варненския АС съгласно разпоредбата на чл.28, ал. 2 от ЗДОИ е държавният орган по чл. 3, съхраняващ информацията или упълномощено лице, и в случая това е кмета на общината, който не е представил доказателства за упълномощаване на друго лице. Освен това са изложени и мотиви, че поисканата информация представлява "обществена информация" по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ. По отношение на мълчаливия отказ, съдът е приел, че същият е недопустим, тъй като административният орган е длъжен да се произнесе изрично по заявлението и да уведоми заявителя за това произнасяне. С оглед на това е отменен и мълчаливия отказ, като е задължен органа да се произнесе изрично по направеното искане.
По тези съображения са отменени мълчаливия и изричен отказ на кмета на община Варна и преписката е върната на органа за ново произнасяне по искането на жалбоподателя.
Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно.
Разпоредбите на ЗДОИ уреждат обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация. При анализа на законовите разпоредби досежно реализацията на тези отношения се налага изводът, че задължения субект по чл. 3 от същия закон дължи мотивирано писмено произнасяне. Този извод се потвърждава от изричните разпоредби на чл. 28, ал. 2 - изискваща писмено уведомяване на заявителя за взетото решение, чл. 38 и чл. 39 - въвеждащи изисквания за форма и съдържание на административното решение, връчване на решението за отказ за предоставяне достъп до обществена информация. Налице е законов императив за писмено произнасяне по заявлението, включително и при отказ. Непроизнасянето по заявлението, представляващо оспореният пред първоинстанционния съд мълчалив отказ е в нарушение на ЗДОИ, подлежащ на отмяна. В случая извън срока по чл. 28 от ЗДОИ е постановен изричен отказ, подписан от директора на Дирекция "ПНО" при община Варна, който е актът, подлежащ на съдебен контрол. Неправилно АС Варна е приел, че отказа е постановен при липса на материална компетентност на издателя му, поради което е незаконосъобразен. Законът за достъп до обществена информация не поставя издаването на решения за достъп до обществена информация в компетентност на определени държавни органи, нито въвежда специална спрямо възложената им с други закони материална компетентност. Както предвижда чл.3, ал.1 ЗДОИ, този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи или органите на местното самоуправление в Република България. От това следва, че всеки държавен орган може да вземе решение, свързано с достъп до обществена информация, стига поисканата информация да се създава или съхранява от него. Според чл.28, ал. 2 ЗДОИ органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение. В случая решението е било взето от определено лице, което се е обозначило като издател на акта със собственото си име и длъжностно качество. Поради това е налице отказ, постановен от компетентен орган, с оглед на което АС е следвало да провери неговата законосъобразност.
Въпреки, че изрично не е посочено като порок на изричния отказ противоречието му с разпоредбите на материалния закон, това се извлича от изложените мотиви за характера на исканата информация, която правилно е приета като "обществена" по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ. Поради това отказът е незаконосъобразен на това основание правилно е отменен от съд с указания за ново произнасяне от страна на административния орган. Освен изложените от първоинстанционния съд мотиви, в случай, че исканата обществена информация се отнася до трето лице, административният орган следва да приложи разпоредбата на чл. 31, ал.1 и 2 от ЗДОИ, като поиска неговото съгласие, а в случай, че то не бъде дадено - да предостави поисканата информация в обем и по начин който не са засяга третите лица.
Като се има предвид чл. 58, ал. 3 и чл. 172, ал. 3 от АПК обжалваното решение не страда от пороци по чл. 209, т. 3 от АПК, както се твърди в касационната жалба. Предвид писмото на директора на Дирекция "ПНО" на Община Варна, решаващият състав се е произнесъл въз основа на представените доказателства, съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК. Процесуалното бездействие на касационния жалбоподател относно комплектоването на преписката, неучастие в съдебно заседание, неизлагането на съответни съображения - не може да доведе до извод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила. С оглед чл. 28, ал. 2, чл. 38 и чл. 39 от ЗДОИ правилно решаващият състав е приел, че административния орган е задължен да се произнесе с изричен акт по искания от вида на процесното и мълчаливият отказ е недопустим.
Съгласно чл. 220 от АПК преценката за съответствието с материалния закон се прави въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд. Поради изложеното не се налага обсъждане на останалите доводи в касационната жалба, тъй като е налице забрана за фактически установявания.
Налага се извод, че обжалваното решение не страда от пороци по чл. 209, т. 3 от АПК налагащи отмяната му и следва да се остави в сила, а касационната жалба се отхвърли като неоснователна.
При новото произнасяне административният орган следва да се съобрази с разпоредбите на чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ, в тяхната цялост и ако констатира основания по Раздел ІІІ на ЗДОИ да изложи подробни и обосновани мотиви, а не хипотетични съображения, както е сторено в отменения изричен отказ.
Оплакването на прекомерност на присъдените разноски по делото също е неоснователно. Съгласно чл. 248, ал. 1 от ГПК страните разполагат с възможност да поискат от съда изменение на решението в частта на разноските. За приложението на чл. 78, ал. 5 от ГПК е необходимо съответно искане от страната, която счита, че е налице прекомерност. Следователно, за да се присъди адвокатско възнаграждение в по-нисък размер от заплатеното, освен посочените обективни предпоставки - прекомерност, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, е необходимо да е било направено и съответно искане от насрещната страна преди обявяването на делото за решаване, респективно преди постановяване на обжалваното решение. В настоящия случай касаторът е бил редовно призован за съдебно заседание на 07.07.2009 година пред АС Варна, и е проявил процесуално бездействие, като не се явил по делото, нито е депозирал писмено становище. Недопустимо е искането за прекомерност на присъдените разноски да се прави едва с касационната жалба, тъй като по такъв начин се осигурява възможност и на двете страни да изложат доводите си и се запазва възможност за инстанционен контрол на съответния съдебен акт. Поради това искането за намаляване на присъдените разноски следва да бъде отхвърлено.
Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното искане от касационния ответник, същият е представил договор за правна помощ от 22.04.2010 година, от който се установява, че е договорена и платена сумата от 400 лева възнаграждение на пълномощника му, която сума следва да бъде заплатена от касатора.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 22.07.2009 година, постановено по адм. дело №1180/2009 година на Административен съд град Варна.
ОТХВЪРЛЯ искането на кмета на община Варна за намаляване на присъдените разноски по делото пред първата съдебна инстанция, на основание чл. 78, ал.5 от ГПК.
ОСЪЖДА община Варна да заплати на Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията - град Варна направените разноски пред касационната инстанция в размер на 400 /четиристотин/ лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Марина Михайлова
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Виолета Главинова
/п/ Илиана Славовска
М.М.