П Р О Т О К О Л

София, 26.04.2010 година

Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести април две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИНА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА
ИЛИАНА СЛАВОВСКА
при участието на секретаря Мадлен Дукова
и с участието на прокурора Вичо Станев
сложи на разглеждане дело № 12244 по описа за 2009 година Document Link Icon,
докладвано от председателя МАРИНА МИХАЙЛОВА

На поименното повикване на страните и след спазване разпоредбата на чл. 142 от ГПК на второ четене:
КАСАЦИОННИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ: Кмета на Община Варна, редовно призован, не изпраща процесуален представител.
ОТВЕТНИКЪТ: Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията, редовно призован, не изпраща процесуален представител.
ЗА ВЪРХОВНА АДМИНИСТРАТИВНА ПРОКУРАТУРА СЕ ЯВЯВА ПРОКУРОР ВИЧО СТАНЕВ.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, с оглед на което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА касационната жалба и възражение срещу нея от ответника:

СЪДЪТ докладва постъпила днес по факса молба-защита от пълномощника на ответника.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА представените с касационната жалба писмени доказателства - два броя заповеди № ДС-001/05.01.2004 г. и № ДС-0271/21.04.2009 година.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:

ПРОКУРОРЪТ: Касационната жалба е неоснователна. Като се има предвид чл. 58, ал. 3 и чл. 172, ал. 3 от АПК обжалваното решение не страда от пороци по чл. 209, т. 3 от АПК, както се твърди в касационната жалба. Предвид писмото на директор Дирекция "ПНО" на Община Варна (л. 21) решаващият състав се е произнесъл въз основа на представените доказателства, съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК. Процесуалното бездействие на касационния жалбоподател относно комплектоването на преписката, неучастие в съдебно заседание, неизлагането на съответни съображения - не може да доведе до извод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила. С оглед чл. 28, ал. 2, чл. 38 и чл. 39 от ЗДОИ правилно решаващият състав е приел, че административния орган е задължен да се произнесе с изричен акт по искания от вида на процесното и мълчаливият отказ е недопустим.
Съгласно чл. 220 от АПК преценката за съответствието с материалния закон се прави въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд. Поради изложеното не се налага обсъждане на останалите доводи в касационната жалба, тъй като е налице забрана за фактически установявания.
Налага се извод, че обжалваното решение не страда от пороци по чл. 209, т. 3 от АПК налагащи отмяната му и следва да се остави в сила, а касационната жалба се отхвърли като неоснователна.
При новото произнасяне административният орган следва да се съобрази с разпоредбите на чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ, в тяхната цялост и ако констатира основания по Раздел ІІІ на ЗДОИ да изложи подробни и обосновани мотиви, а не хипотетични съображения, както е сторено в отменения изричен отказ.
Относно доводите за прекомерност на разноските, налице са основания за прекратяване на производство и изпраща на делото за произнасяне на първоинстанционния съд по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК. Съгласно чл. 248, ал. 1 от ГПК страните разполагат с възможност да поискат от съда изменение на решението в частта на разноските. За приложението на чл. 78, ал. 5 от ГПК е необходимо съответно искане от страната, която счита, че е налице прекомерност. Когато обаче тази страна не е участвала в последното съдебно заседание и не е могла да направи възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, какъвто е и настоящия случай, единствената възможност за нея е молбата й да се разгледа по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК. По такъв начин се осигурява възможност и на двете страни да изложат доводите си и се запазва възможност за инстанционен контрол на съответния съдебен акт.
В подобен смисъл относно правилното приложение на част от цитираните разпоредби е Определение № 473/2010 г. по адм. дело № 9984/2009 г. на ВАС.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе със съдебен акт след съвещание.





ПРЕДСЕДАТЕЛ:







СЕКРЕТАР: