ОПРЕДЕЛЕНИЕ

7207
София, 01.06.2010

Върховният административен съд на Република България - Четвърто отделение, в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДИАНА ГЪРБАТОВА
МАРИО ДИМИТРОВ
при секретар
и с участието
на прокурора
изслуша докладваното
от председателя МАРИЯ КОСТОВА
по адм. дело 11879/2009. Document Link Icon


Производството е образувано по жалба,подадена от Политическа партия "Зелените", със седалище гр. София, представлявана от съпредседателите Андрей Ковачев, Деница Петрова и Петко Ковачев, и от "Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията" - сдружение с нестопанска цел, със седалище гр. Варна, представлявано от Юлиян Чолаков, срещу ПМС № 104/07.05.2009 г. (обн., ДВ, бр. 36/2009 г.) за приемане на Тарифа, по която партиите, коалициите на политическите партии и инициативните комитети заплащат диспутите, клиповете и предизборните хроники, излъчени по Българската национална телевизия (БНТ), Българското национално радио (БНР) и техните регионални центрове.
С определение, постановено в съдебно заседание на 05.05.2010 г., настоящият състав е оставил без движение жалбата по съображения, че е неясна и не отговаря на изискванията по чл. 150, т. 5, 6 и 7 вр. чл. 196 от АПК, като е даден 7-дневен срок на жалбоподателите да отстранят констатираните нередовности на жалбата, като посочат дали обжалват само изцяло ПМС № 104/2009 г. или и отделни негови разпоредби, като ги посочат, както и конкретните разпоредби на по-високите по степен нормативни актове, на които те противоречат, както и изложение на основанията за твърдяното противоречие.
Дадена е и възможност на жалбоподателя "Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията" да вземе становище по направеното от участващия по делото представител на Върховната административна прокуратура възражение за недопустимост на жалбата му.
Седемдневният срок за отстраняване нередовността на жалбата е изтекъл на 12.05.2010 г.
На 17.05.2010 г. е постъпила молба от адв. Марин Маринов - довереник и на двамата жалбоподатели, с която прави следното уточнение на оспорването:
Оспорва се цялото ПМС №104/07.05.2009 г., а не отделни негови текстове.
Не се оспорва компетентността на Министерския съвет, тъй като са налице законови делегации, посочени в самата жалба (в жалбата е посочено, че съгласно § 1 от неговите заключителни разпоредби постановлението е прието на основание чл. 73 от Закона за избиране на членове на Европейския парламент от Република България (ЗИЧЕПРБ) и чл. 68 от Закона за избиране на народни представители (ЗИНП), а самото приемане на постановлението и Тарифата, тъй като те противоречат на Конституцията и международните договори, по които Република България е страна и за спазването на които контролът е възложен на съдилищата било ad hoc, било в производство като настоящото, а не на Конституционния съд.
С горепосоченото постановление МС е приел Тарифа, по която се заплащат предизборните медийни изяви по БНТ, БНР и техните регионални центрове.
Постановлението е незаконосъобразно, тъй като противоречи на съответните текстове от Конституцията и от международните договори, подробно изложени в жалбата, които според жалбоподателя са напълно достатъчни като основания за оспорване на атакуваното ПМС.
В жалбата са изложени следните основания за оспорване на ПМС № 104/2009 г.:
Постановлението е незаконосъобразно поради противоречие с редица материалноправни разпоредби.Въвеждането на имуществен ценз за медийно участие в БНТ и БНР противоречи на чл.5,ал.4,чл.6,ал.2,чл.10 и чл.41 от Конституцията на Република България,на чл.19,ал.2 от Договора за Европейската общност,на Директива 109/1993г.на Съвета на ЕС за упражняване правото на глас от Европейските граждани,на чл.25 от Международния пакт на гражданските и политически права на ООН,забраняващ всякакви форми на дискриминация при упражняване на право на глас,а така също и на правото на гражданите да се сдружават по чл.11 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи",тъй като целта на всяка партия в едно демократично общество е участие в управлението чрез избори без никакви други ограничения на това право,освен предвидените в закона в интерес на националната или обществена сигурност,за предотвратяване на безредици или престъпления ,за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите.
В "бележки"към жалбата се поддържа следното:С приемането на Тарифата за предизборни медийни изяви се нарушава пряко чл.10 от Конституцията,прогласяващ равното избирателно право,като се въвежда дискриминация по признака имуществено състояние,която е забранена от чл.6,ал.2 от Конституцията.Противоконституционният резултат се постига по следния начин:Атакуваното постановление дава предимство на парламентарно представените и другите фиксирани от държавния бюджет политически партии.По този начин държавата изкуствено задържа създаденото статукво,поставяйки непреодолима преграда пред новосъздадените партии.Например парламентарно представените партии получават от данъкоплатците общо 43 млн.субсидии за година и за тях заплащането на депозит за участие в изборите и за медийни изяви не е проблем.За новосъздадените положението е коренно различно-поради липса на финансов ресурс,те не могат да достигнат до медийно присъствие и да представят идеите си по подходящ начин пред обществото,освен ако не са специално създадени,за да обслужват корпоративни интереси или олигархията,които да ги финансират.Така са нарушава равното избирателно право,а имущественото състояние се явява закрепена в закон привилегия за едни и непреодолима преграда за други участници в изборния процес.Ето защо единствено безплатните предизборни предавания по БНТ,БНР и регионалните центрове биха могли донякъде да разкъсат този омагьосан кръг,за да обслужат по този начин интересите на данъкоплатците и гражданското общество.
В жалбата е направено и особено искане:Молят ВАС да извърши проверка и в случай,че установи несъответствие на чл.73 от ЗИЧЕПРБ и чл.68 от ЗИНП с Конституцията,на основание чл.150,ал.2 от Конституцията,да спре производството по делото и внесе въпроса в Конституционния съд за обявяване противоконституционността на чл.73 от ЗИЧЕПРБ и чл.68 от ЗИНП поради противоречието им с чл.6,ал.2,чл.10 и чл.41 от Конституцията.
По отношение допустимостта на жалбата на "Сдружението за оптимизиране на правосъдието и администрацията"/СОПА/,в допълнително подадената молба от адв.Маринов ,се излагат следните доводи:
Съгласно чл.12 ,ал.1 от Конституцията,сдруженията на гражданите служат за задоволяване на техните интереси,т.е.Конституцията признава на сдруженията онзи правен интерес,който имат гражданите.Следователно,когато едно сдружение с нестопанска цел и то в обществена полза,има за основен предмет на дейност оптимизиране на правосъдието и администрацията,то има правен интерес да извършва всички законосъобразни действия,насочени към осъществяване на целите му,включително като атакува всякакви подзаконови актове,включително вътрешнослужебни,когато те засягат интересите на трети лица.Същевременно,ограничаването на законосъобразните действия на едно сдружение единствено в рамките на неговия деклариран предмет под предлог за липса на правен интерес,би означавало ограничаване на дейността му,което е забранено от чл.11,ал.1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.Съгласно ТР № 2/2010г.на ВАС,юридическите лица с нестопанска цел могат да оспорват подзаконови нормативни актове при наличието на правен интерес,обоснован от предмета на дейност и целите,за които са създадени.Това становище винаги е било изразявано от СОПА и дружеството се надява,че с многобройните си частни жалби по повод прекратяване на производствата поради липса на правен интерес,то е допринесло за напредъка,който сега е възможен при действието на цитираното от прокурора в настоящото производство решение на Конституционния съд.В чл.4,б."в" от Устава си,сдружението е определило като основна своя цел защита на гражданските и човешките права.Чл.3 от Парижкия протокол на Конвенцията за защита на човешките права и основните свободи е озаглавен"Право на свободни избори" и провъзгласява правото на гражданите да участват в свободни избори през разумни периоди с тайно гласуване и при условия,осигуряващи свободното изразяване на мнението на народа при избиране на законодателното тяло.
Настоящият състав на ВАС,като прецени доводите на страните и данните по делото приема,че производството по жалбата е процесуално недопустимо на няколко основания:
Основателно е възражението на представителят на Върховната административна прокуратура за недопустимост на жалбата,подадена от "Сдружението за оптимизиране на правосъдието и администрацията",на основание чл.159,т.4 вр.чл.196 от АПК.
Този жалбоподател не е обосновал и доказал наличие на правен интерес от оспорване на ПМС №104/2009г.,което засяга правата на Политическите партии и инициативни комитети,респективно-на БНТ,БНР и техните регионални центрове,тъй като с него се приема Тарифата,по която се заплащат диспутите,клиповете и предизборните хроники,излъчвани от цитираните медии.
Съгласно чл.186 от АПК,право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите ,организациите и органите,чиито права,свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения.
С решение № 5/17.04.2007г.на Конституционния съд,постановено по к.д.№11/2006г.е прието,че тази разпоредба/изискваща наличието правен интерес за процесуалната допустимост на жалбите и срещу нормативните актове/ не е противоконституционна ,със следните мотиви:
Конституционният съд счита,че твърдението,че не е необходимо да се доказва правен интерес при обжалване на административните нормативни актове,е необосновано.Трудно би могла да бъде споделена позицията дори и при възможно най-широко разбиране за правен интерес,което включва необходимостта от законосъобразна дейност на изпълнителната власт,той да не се обоснована при упражняване правото на защита пред съда.КС счита,че във всички случаи при съдебно обжалване на актовете на изпълнитгелната власт от страна на граждани и юридически лица,интересът трябва да се обосновава.Това произтича от изискването за правна сигурност,което е основен компонент на принципа на правовата държава.КС приема,че активна легитимация имат всички правни субекти в случаите,когато подзаконовият акт пряко засяга права,законни интереси или създава задължения за тях.Засягането на правата не означава непременно настъпване на вреди за правните субекти като предпоставка за обжалването,а една възможност от засягане на правата.Прогресивният характер на легитимацията според чл.186,ал.1 от АПК е възможността да се обжалват нормативните актове на администрацията не само когато са нарушени права,но и при предстоящо засягане на права.Легитимацията при съдебната защита на правата от страна на гражданите и юридическите лица срещу актовете на изпълнителната власт,която допуска Конституцията, е максимално отворена,но не и безгранична.В това отношение законодателят се е съобразил с разпоредбата на чл.120 от основния закон и не е предвидил actio popularis или възможността на всеки всякога и за всички да атакува актовете на изпълнителната власт.Именно възможността за въвеждане на "actio popularis" би влязла в противоречие с изискванията на чл.120,ал.2 от Конституцията и би следвало да се обяви за противоконституционна.В случай,че се възприеме позицията,че всеки всякога и за другите може да атакува актовета на изпълнителната власт,то тогава правото на защита се отъждествява с публичната функция за контрол на законността и правозащитната дейност на държавните органи.Правото на съдебна защитна и обжалването на подзаконовите нормативни актове за гражданите и юридическите лица възниква единствено при засягане или застрашаване на права,свободи или законни интереси или обременяване със задължения,тъй като липсва пълномощие или мандат да бъдат защитаване правата,законните интереси или обременяването със задължения на други граждани.
Аналогично е и приетото в ТР № 2/12.02.2010г.на ОСК на ВАС по т.д.№4/2009г.:Съсловните/браншови/организации и други юридически лица с нестопанска цел могат да оспорват подзаконови нормативни актове при наличието на правен интерес,обоснован от предмета на дейност и целите,за които са създадени.
От приложения Устав на СОПА се установява,че целите на сдружението,посочени в чл.4 от Устава са:Оптимизиране функционирането на правосъдието и администрацията,развитие и утвърждаване на гражданското общество,защита на човешките и граждански права и възпитаване на чувство за отговорност,справедливост и чест.В чл.6 от Устава са посочени предмета на дейност и средствата за постигане на целите,както следва:Предметът на дейност на сдружението е популяризиране и реализиране на своите идеи,възгледи и цели чрез незабранени от закона средства,включително:контакти с управляващи,опозиционни и неучастващи в официалната власт партии,с неправителствени организации ,фирми и отделни граждани,съдействие и подпомагане на органите на съдебната власт,на държавните и европейски институции с идеи за по-задълбочено търсене и намиране на причините и причинно-следствените връзки за възникване на проблема корупция в неговата цялост,разработване и представяне на конкретни предложения към компетентните органи от законодателната и изпълнителната власт и европейските структури,за предприемане на адекватни мерки за ограничаване на вредата от корупцията в национален и международен мащаб,посочване на неуредиците и начина за отстраняването им,изготвяне на становища по законопроекти,поддържане на контакти със сродни организации,заинтересувани граждани и юридически лица,сключване на договори за сътрудничество,организиране и участие в дискусии,информационна дейност ,обучение и медийни изяви за стимулиране на гражданското общество активно да участва при вземането на важни решения,да противодейства срещу изяви на некадърност,корупция и етатизъм във властта,извършване на стопанска дейност,свързана с предмета на основната,които ще се използват само за осъществяване на целите,според възможностите си подпомага членове и други споделящи принципите на сдружението граждани,юридически,информационно и финансово.
Цитираните цел и предмет на дейност на дружеството са похвални,но следва да се реализират чрез посочените по-горе средства и не дават право на същото да предявява пред съд чужди права.
Чужди права пред съд могат да предявяват процесуалните субституенти/оправомощени по силата на закон за това/или упълномощените по законния ред представители на засегнати от оспорения акт физически или юридически лица,от тяхно име.
Никой не може сам да се упълномощи,включително чрез приемане на устав,за процесуално представителство на трети лица,а и такова право не може да се извлече от приложения устав.
Няма пречка дружеството да разработва концепции и предложения до компетентните органи,да дава становища,да взема участие в медийни изяви , да се обръща към съответните заинтересовани лица и организации,активно легитимирани да подават жалби срещу нормативни актове,да ги подпомага материално за това и т.н.т.,в съответствие с устава си и със средствата по чл.6 от него,но няма активна легитимация да предявява от свое име чуждите права пред съда.
Личен и непосредствен правен интерес от оспорване на постановлението на МС в случая жалбоподателят СОПА няма,то нито засяга,нито застрашава правата му,тъй като този жалбоподател не е нито политическа партия,нито има връзка с предаванията на БНТ и БНР при провеждането на изборите по двата закона.
Налице е и основанието по чл.158,ал.3 вр.чл.196 от АПК,тъй като не е изпълнено указанието на съда за отстраняване нередовността на подадената жалба в дадения 7-мо дневен срок.За констатирането на нередовността на жалбата е уведомен пълномощника на жалбоподателите,присъствал на заседанието на 05.05.2010г.
Съгласно чл.158,ал.1 от АПК,когато жалбата или протестът не отговарят на изискванията на чл.150,ал.1 и чл.151,те се оставят без движение,като на оспорващия се изпраща съобщение да отстрани нередовността в 7-мо дневен срок.
Съгласно чл.158,ал.3 от АПК,ако нередовностите не бъдат отстранени в срока по ал.1,жалбата или протестът се оставят без разглеждане и съдът прекратява делото.
Нередовността на жалбата не е отстранена и с подадената на 17.05.2010г.молба,по следните съображения:
Жалбоподателят твърди,че с оспореното Постановление на МС се "въвежда имуществен ценз" за медийно участие в БНТ и БНР,но не посочва с коя разпоредба от постановлението е извършено това въвеждане на имуществения ценз.Твърди се,че се създава предимство за парламентарно представените партии и другите финансирани от държавния бюджет политически партии, при което се създава неравенство и непреодолима преграда пред новосъздадените партии,но също не се посочва с коя разпоредба от атакуваното ПМС е създадено това предимство или неравнопоставеност.
И не случайно не се посочват конкретните разпоредби на оспорения нормативен акт,регламентиращи твърдяното,защото всъщност няма такива.
Оспореното ПМС нито въвежда"имуществен ценз"за медийно участие в БНТ и БНР,нито регламентира твърдяното неравенство между парламентарно представените и новосъздадените политически партии,тъй като тези обществени отношения са регламентирани от законите,а не от атакувания подзаконов нормативен акт.
Съгласно чл.73 от ЗИЧЕПРБ,диспутите,клиповете и предизборните хроники,излъчени от БНТ,БНР и техните регионални центрове,се заплащат от партиите,коалициите на политическите партии и инициативните комитети по тарифа,приета от Министерския съвет не по-късно от 31 дни преди изборния ден.Заплащането се извършва преди излъчването на предаването.
Разпоредбата на чл.68 от ЗИНП гласи:Предизборните предавания по Българската национална телевизия и Българското национално радио и техните регионални центрове се заплащат от партиите,коалициите и инициативните комитети по тарифа,определена от Министерския съвет не по-късно от 31 дни преди изборния ден.Заплащането се извършва преди излъчването на предаването.
Следователно заплащането на предизборните предавания по БНТ и БНР и техните регионални центрове от политическите партии,коалиции и инициативни комитети се регламентира от двата закона.
Установяването на противоречието на законите с Конституцията е от компетентност на Конституционния съд,а не на ВАС.
С подадената молба от 17.05.2010г.жалбоподателят изрично заявява,че не оспорва компетентността на Министерския съвет да приеме постановлението и тарифата ,тъй като са налице законови делегации от чл.73 от ЗИЧЕПРБ и чл.68 от ЗИНП.Не се оспорва и самата Тарифа,с която са приети стойностите на отделните предавания-те не са предмет на жалбата.
Какво се оспорва тогава?
ПМС № 104/7.05.2009г.за приемане на тарифа,по която партиите,коалициите на политическите партии и инициативните комитети заплащат диспутите,клиповете и предизборните хроники,излъчени от БНТ,БНР и техните регионални центрове,съдържа само един член,а именно:
Член единствен:Приема тарифа,по която партиите,коалициите на политическите партии и инициативните комитети заплащат диспутите,клиповете и предизборните хроники,излъчени по БНТ,БНР и техните регионални центрове,както следва:/следва таблица на стойността на телевизионните предавания,на регионалните телевизионни центрове и на радиопредаванията.
Заключителните разпоредби на постановлението съдържат два параграфа:
пар.1.Постановлението се приема на основание чл.73 от ЗИЧЕПРБ и чл.68 от ЗИНП.
пар.2.Постановлението влиза в сила на 6 май 2009г.
Нито една от цитираните три разпоредби не регламентират твърдяното от жалбоподателя.
Налице е противоречие между изложените фактически основания за оспорване на Постановлението и искането,съгласно петитума.
Всъщност липсва предмет на жалбата,тъй като оспореното ПМС нито въвежда имуществен ценз,нито регламентира някакви различия в правата на парламентарнопредставените и новосъздадените партии,а и съдържа един-единствен член,с който се приема Тарифата, което приемане по уточнението на пълномощника на жалбоподателите не се оспорва,тъй като е извършено на основания на законова делегация и си е от компетентност на МС.
Очевидно е,че повдигнатият от жалбоподателите спор не е от компетентност на ВАС,тъй като е относим към норми на закон.Оспорва се изобщо заплащането на предизборните предавания по цитираните български медии от страна на партиите,коалициите и инициативните комитети,регламентирано от цитираните законови разпоредби на ЗИЧПРБ и ЗИНП,а не неговия размер,определен с тарифата,тъй като жалбоподателите считат,че тези предавания следва да бъдат безплатни.
Изложените фактически основания в жалбата са насочени към законови разпоредби,а не към оспореното ПМС и съответно липсват изложени основания по чл.150,т.6 от АПК за незаконосъобразност на оспорения подзаконов нормативен акт-ПМС №104/2009г.
Това вероятно се съзнава и от пълномощника на жалбоподателите,видно от направеното Особено искане: ВАС да спре на основание чл.150,ал.2 от Конституцията производството по делото и да внесе въпроса за разглеждане от Конституционния съд -за обявяване противоконституционността на чл.73 от ЗИЧЕПРБ и чл.68 от ЗИНП,поради противоречието им с чл.6,ал.2 ,чл.10 и чл.41 от Конституцията.
Съгласно чл.150,ал.1 от Конституцията,Конституционният съд действа по инициатива най-малко на една пета от народните представители,президента,МС,ВКС,ВАС и главния прокурор.
Съгласно ал.2 на чл.150,когато установят несъответствие между закона и Конституцията,ВКС и ВАС спират производството по делото и внасят въпроса в Конституционния съд.
Тази разпоредба би била приложима от настоящия състав при образувано допустимо производство пред ВАС и по преценка на съда.
Искането е акцесорно и подлежи на разглеждане ,ако подлежи на разглеждане основния спор,като преценката на съда дали да упражни правомощието си /дори и в допустимо производство/, не подлежи на оспорване.
Не това е редът,по който жалбоподателите могат да реализират искането си за обявяване за противоконституционни на разпоредбите на чл.73 от ЗИЧЕПРБ и чл.68 от ЗИНП,произнасянето по което е от компетентност на Конституционния съд.
По изложените съображения,производството по делото е процесуално недопустимо и следва да се прекрати.
Водим от горното,ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,ІV-то отделение,
ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата,подадена от "Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията",гр.Варна,представлявано от Юлиян Чолаков и от Политическа партия"Зелените",гр.София,представлявана от съпредседателите Андрей Ковачев,Деница Петрова и Петко Ковачев,срещу ПМС № 104/07.05.2009г.за приемане на тарифа,по която партиите ,коалициите на политическите партии и инициативните комитети заплащат диспутите,клиповете и предизборните хроники,излъчени по БНТ,БНР и техните регионални центрове и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
Определението може да се обжалва пред Петчленен състав на ВАС в 7-мо дневен срок от съобщаването му на страните.

Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Мария Костова
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Диана Гърбатова
/п/ Марио Димитров
В.О.