П Р О Т О К О Л

София, 22.03.2010 година

Върховният административен съд на Република България - Четвърто отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЦВЕТАНА СУРЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА ХИНОВА
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Милена Ценова
и с участието на прокурора Македонка Поповска
сложи на разглеждане дело № 3463 по описа за 2010 година Document Link Icon,
докладвано от съдията ТАТЯНА ХИНОВА

На поименно повикване на страните
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията, редовно призован, не изпраща представител.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Политическа партия "Зелените" - МО - Варна, редовно призована, не изпраща представител.
ОТВЕТНИКЪТ Областен управител - Варна, редовно призован, не изпраща представител.
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, намира че няма процесуални пречки за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА частна жалба от Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията и втора частна жалба от Политическа партия "Зелените" - МО - Варна срещу определение № 6014 от 17.12.2009 г., постановено по адм.д.№ 2977/2009 г. по описа на Административен съд - Варна.
Постъпило е писмено становище от Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията в подкрепа на частната жалба.
Постъпило е писмено становище от Политическа партия "Зелените" - МО - Варна в подкрепа на частната жалба.
Постъпила е молба от мл.юриск.Енева, процесуален представител на Областен управител - Варна с която взема становище по съществото на частните жалби, като неоснователни.
ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД намира, че делото е изяснено, поради което

О П Р Е Д Е Л И :

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО:
ПРОКУРОРЪТ: Частните жалби са неоснователни. Определението на адм-ия съд за оставяне на жалбата без разглеждане и за прекратяване на производството по делото е правилно като краен резултат, макар и не по всички изложени в него съображения.
Оспорената заповед е издадена по реда на § 35, ал. 3 ПЗР на ЗНИ във вр. с чл. 18, ал. 3 от ЗНИ в приложима редакция ДВ, бр. 40 от 2004 г. и във вр. с § 3, ал. 3 от ПЗР на ППЗНИ, по повод предложение на Българска агенция за инвестиции /БАИ/ по чл. 18, ал. 1, т. 3 от ЗНИ /в цитираната редакция/, т.е., в процедура за насърчаване на инвестиционните планове, получили сертификат за първи клас инвестиция, уредена в ЗНИ. Във връзка с това съдебният състав е изследвал относимата към допустимостта на жалбата предпоставка, каквато е наличието на правен интерес за обжалване и правилно е приел, че за жалбоподателите липсва такъв. От разпоредбите на чл. 147, ал. 1 и чл. 15, ал. 1 и 2 от АПК следва, че с право да оспорват административния акт разполагат лицата, които имат личен и пряк правен интерес от това. В случая, по отношение на жалбоподателите тази безусловна предпоставка не е налице. Предвид целите и задачите, които те имат като сдружение с нестопанска цел, съответно като политическа партия и предмета на процесната заповедта, наличието на правен интерес не може да бъде изведено и от Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземане на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда, на която те се позовават, в частност от разпоредбата на чл. 9, регламентираща въпроса за достъпа до правосъдие. Предвид изложеното е налице основанието на чл. 159, т. 4 от АПК, което прави жалбата недопустима за разглеждане.
Неоснователно е и възражението за нищожност на съдебния акт. Същият е постановен от административен съд при спазване на правилата за родова /чл.132 АПК/ и местна подсъдност /чл. 133 АПК/, като видно от данните по делото, съдията-докладчик е определен по реда на чл. 157, ал от АПК. Твърденията, че е нарушено изискването на последната разпоредба и наведените в тази насока доводи излизат извън рамките на инстанционния контрол, упражняван в кас-то производство и не следва да се обсъждат.
Неправилен е изводът на съда във връзка с изискването на чл. 151, т. 3 от АПК за прилагане на документ за платена държ. такса. От разпоредбите на чл. 150 и чл. 15, от АПК, регламентиращи формата и съдържанието на жалбата, както и изискуемите приложения към нея, следва, че за една жалба срещу един адм. акт се дължи една държавна такса, независимо от броя на лицата, от името на които тя е подадена, а не че всяко от тях дължи такава, както е приел първоинстанционният съд. Независимо от това, предвид изложеното по-горе, постановеното от него прекратително определение е правилно като краен резултат.
ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе след съвещание.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 15:12 часа.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:


СЕКРЕТАР: