ОПРЕДЕЛЕНИЕ

10885
София, 23.09.2009

Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНДРЕЙ ИКОНОМОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА
ИЛИАНА СЛАВОВСКА
при секретар
и с участието
на прокурора
изслуша докладваното
от съдията ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА
по адм. дело 12185/2009. Document Link Icon


Производството е по реда на чл. 200, ал. 2 вр. чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по частна жалба от кмета на Община Варна против определение № 2884 от 08.06.2009 г., постановено по адм. д. № 914/2009 г., по описа на Административен съд гр. Варна. Жалбоподателят навежда доводи за недопустимост на определението и в условия на евентуалност за неправилност като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост.
Ответната страна Калина Тодорова Павлова в писмено възражение оспорва частната жалба.
Частната жалба е подадена в срок и е допустима.
За да се произнесе, настоящият състав на Върховния административен съд, съобрази следното:
По несъмнен и безспорен начин по делото е установено, че със заявление от 27.01.2009 г. Калина Павлова е поискала от кмета на Община Варна достъп до обществена информация, като с решение от 04.02.2009 г. административният орган е отказал достъп до исканата информация. Със заявление от 11.03.2009 г. Павлова отново е поискала достъп до обществена информация сходна с тази по заявлението от 27.01.2009 г. С решение от 14.03.2009 г., предмет на оспорване пред първоинстанционния съд, директорът на дирекция „ПНО” на Община Варна е отказал да разгледа направеното искане поради наличие на предходен отказ за достъп до същата обществена информация.
С обжалваното определение Административен съд гр. Варна е отменил решение № РД-9-94-К/58 от 14.03.2009 г. на директора на дирекция „ПНО” на Община Варна, с което е отказано разглеждане на заявление вх. № РД-9-94-К/58/ от 11.03.2009 г. за достъп до обществена информация на Калина Тодорова Павлова, като преписката е върната на административният орган за произнасяне по съществото на направеното искане.
За да постанови този резултат съдът е приел, че при наличие на отказ за достъп до обществена информация не съществува процесуална пречка да се направи повторно искане за това. Направен е извод, че разпоредбата на чл. 37, ал.1, т. 3 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) регламентира отказ за достъп до обществена информация, ако такава е предоставена през предходните шест месеца, но не и отказ да се разгледа искането. Посочено е, че след като законът допуска повторно искане на получена обществена информация като единственото условие е да са изтекли шест месеца от предходното й получаване, то не е налице пречка за повторно искане при наличие на първоначален отказ.
Твърденията на жалбоподателя за недопустимост на обжалваното определение са неоснователни. Жалбата е депозирана от адресата на административния акт, при наличие на правен интерес и надлежно упражнено право на жалба, при което за съда е възникнало задължението да се произнесе по направено искане, което е сторено. Законосъобразно съдът се е произнесъл по реда на чл. 197 и сл. от АПК, уреждащи производство по оспорване на изричен отказ на административен орган да разгледа по същество отправено до него искане за издаване административен акт, тъй като с оспореното решение е отказано разглеждането на заявлението за достъп до обществена информация. Противно на твърдяното в частната жалба съдът не е имал задължение да се произнесе по реда на чл. 40 и 41 от ЗДОИ, тъй като посочените текстове уреждат обжалване на постановените решения за предоставяне на достъп до обществена информация или за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, т.е. касаят решения по съществото на искането, но не и отказ за разглеждането му.
Доводите на жалбоподателя, че заявлението, с което бил поискан достъпа до обществена информация не било редовно, тъй като с него се искало копие от документи, а не информация, е неотносимо към законосъобразността на обжалваното определение. В преписка липсват данни административният орган да е приел заявлението за нередовно и поради това същото да е оставено без разглеждане. Мотиви в тази насока не са изложени и в оспорения административен акт. Що се отнася до доводите, че са искани копия от документи, а не достъп до обществена информация по смисъла на закона, то следва да се отбележи, че съгласно чл. 26, ал.1, т. 3 от ЗДОИ копието на хартиен носител е форма за предоставяне на достъп до обществена информация. В преписката не са налице данни за наличие на хипотезите на чл. 27 от ЗДОИ, поради което доводите в тази насока са неоснователни.
При постановяване на обжалваното определение съдът не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила. Обстоятелството, че делото е разгледано в открито съдебно заседание, а не в закрито както постановява правилото на чл. 199 АПК не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила. Напротив процесуалните права на страните са защитени, като е дадена възможност на същите да ангажират доказателства и упражнят процесуалните си права.
Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните и е направил законосъобразен и обоснован извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт.
С оглед на изложеното обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,

ОПРЕДЕЛИ:


ОСТАВЯ В СИЛА определение № 2884 от 08.06.2009 г., постановено по адм. д. № 914/2009 г., по описа на Административен съд гр. Варна.
Определението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Андрей Икономов
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Илияна Дойчева
/п/ Илиана Славовска
И.Д.