Предишно Р/О: Предишно Р/О, 1868 / 11.2.2009 г.

РЕШЕНИЕ

8861
София, 03.07.2009

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав - II колегия, в съдебно заседание на единадесети юни две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
АЛЕКСАНДЪР ЕЛЕНКОВ
НАТАЛИЯ МАРЧЕВА
МИЛКА ПАНЧЕВА
ТОДОР ТОДОРОВ
при секретар Григоринка Любенова
и с участието
на прокурора Огнян Атанасов
изслуша докладваното
от съдията АЛЕКСАНДЪР ЕЛЕНКОВ
по адм. дело 6270/2009.


Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на юридическото лице с нестопанска цел "Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията", подадена от неговия процесуален представител по пълномощно адвокат Марин Маринов от гр. Варна, срещу решение № 1868 от 11.02.2009 г. по адм. дело № 13828/2008 г. на Върховния административен съд, седмо отделение.
Касационната жалба е подадена по пощата в последния ден от срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С посоченото решение тричленен състав на Върховния административен съд, седмо отделение, е отхвърлил жалбата на юридическото лице – касационен жалбоподател срещу заповед № ЛС-04-689 от 16.07.2008 г. на министъра на правосъдието, с която са одобрени Правила за вътрешния ред, пропускателния режим и сигурността в съдебните сгради и обекти, в частта по чл. 17.1. За да постанови този резултат тричленният състав е приел, че правилото по чл. 17.1. (в случая се касае за точка от правилата, а не за член), според което не се допускат в съдебните сгради и обекти граждани в неприличен външен вид – без дрехи, със силно замърсени дрехи, с къси панталони, с много къси поли, по потници или джапанки, е в съответствие с добрите нрави и в съответствие с обществените прояви за приличие в облеклото, и поради това е законосъобразно.
Решението е правилно.
Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, втора колегия, напълно споделя изразеното от тричленния състав становище, че оспореното от сдружението – жалбоподател правило е подзаконова норма за поведение, която не противоречи на нормативен акт от по-висока степен, приета е от компетентен административен орган и съответства с целта на нормативния акт, разпоредил нейното издаване. Доводите в касационната жалба за липса на компетентност и несъответствие с целта на овластяването по чл. 36, ал. 12 от Устройствения правилник на Министерството на правосъдието, са неоснователни, поради което касационната жалба е също неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и обосновано и следва да бъде оставено в сила.
Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия,

РЕШИ:


ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1868 от 11.02.2009 г. по адм. дело № 13828/2008 г. на Върховния административен съд, седмо отделение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Светла Петкова
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Александър Еленков
/п/ Наталия Марчева
/п/ Милка Панчева
/п/ Тодор Тодоров
А.Е.










ОСОБЕНО МНЕНИЕ
на съдията Александър Еленков


Не споделям становището на мнозинството от съдебния състав, че правилото по т. 17.1. не противоречи на нормативен акт от по-висока степен и е прието от компетентен орган. Считам, че министърът на правосъдието не може да определя вътрешния ред в съдебните сгради по следните съображения:
Според чл. 391, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) към министъра на правосъдието има Главна дирекция "Охрана", която осъществява дейността по охраната на органите на съдебната власт. Следователно законодателят е овластил министъра на правосъдието единствено с властта да администрира охраната на органите на съдебната власт и нищо повече. Вътрешният ред в съдебните сгради, извън въпросите, касаещи сигурността на работещите в тях и на гражданите, е работа на съдебната власт. Министърът на правосъдието не може да определя вътрешен ред в съдебните сгради, извън въпросите на сигурността, защото това е намеса във вътрешните работи на независимата съдебна власт. Този извод следва от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗСВ, според което Висшият съдебен съвет представлява съдебната власт и осигурява нейната независимост, определя състава и организацията на работа на съдебната власт и осъществява управление на дейността й. Затова правомощие само на Висшия съдебен съвет е да определи в какъв външен вид (в смисъл в какво облекло) гражданите ще бъдат допускани в съдебните сгради. С правилото на чл. 36, ал. 12 от Устройствения правилник на Министерството на правосъдието Министерският съвет е влязъл в противоречие с правилото за разделение и независимост на властите – чл. 8 от Конституцията на Република България, поради което това правило и оспореното от Сдружението за оптимизиране на правосъдието и администрацията правило по т. 17.1. са не само незаконосъобразни, но и противоконституционни.
Така например, според чл. 31 ЗСВ Висшият съдебен съвет дава становища на Министерския съвет и на Народното събрание по законопроекти, които се отнасят до съдебната власт. С още по-голяма сила това правило трябва да се прилага при приемането на подзаконови нормативни актове, които се отнасят до съдебната власт. Т.е. ако външният вид (облеклото) на гражданите, които искат да влязат в една съдебна сграда, е въпрос от значение за охраната и сигурността на тази сграда и на работещите в нея, то неговото определяне следва да бъде осъществено най-малкото въз основа на изразено от Висшия съдебен съвет становище, защото стопанин на една съдебна сграда е съдебното учреждение, на което тя е предоставена за ползване и управление, а как ще бъдат допускани посетителите в сградата, мисля, че е въпрос, който следва да бъде разрешен от стопанина на сградата, при когото идват посетителите.

Изготвил: