Предишно Р/О: Предишно Р/О, 7207 / 01.6.2010 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

14164
София, 03.11.2011

Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав - I колегия, в съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
ГАЛИНА КАРАГЬОЗОВА
ТАТЯНА ХИНОВА
КРЕМЕНА ХАРАЛАНОВА
ДОБРИНКА АНДРЕЕВА
при секретар Григоринка Любенова
и с участието
на прокурора Михаил Кожарев
изслуша докладваното
от съдията ДОБРИНКА АНДРЕЕВА
по адм. дело 7935/2011. Document Link Icon


Производството пред петчленен състав на Върховния административен съд е с правно основание чл.229,ал.1,т.1във връзка с чл.132,ал.2,т.6 и чл. 160 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по частна жалба на Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията със седалище в гр. Варна, представлявано от Юлиян Чолаков, подадена чрез процесуалния представител адв. Марин Маринов, против определение № 7207 от 01.06.2010 г. по адм. д. № 11879/2009 г. на Върховния административен съд, Четвърто отделение, в частта,с която е оставена без разглеждане подадената от него жалба против ПМС № 104/07.05.2009 г. (обн., ДВ, бр. 36/2009 г.) и е прекратено образуваното съдебно-административно производство. В частната жалба са релевирани оплаквания за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.По изложените в нея съображения се моли то да се отмени. В о.с.з. на ВАС частният жалбоподател не се явява и не изпраща представител. В писмена защита чрез процесуалния си представител адв. М. Маринов поддържа частна жалба.
Ответникът - Министерски съвет на Република България не изпраща представител.
Ответникът Политическа партия "Зелените, гр. София в молба,подадена чрез адвокат М. Маринов заявява становище за основателност на частната жалба.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на частната жалба. Счита, че правилно в обжалваното определение съдът приел, че липсва правен интерес на частния жалбоподател да оспорва разпоредбите на посоченото ПМС и че неговата правна сфера не се засяга от разпоредбите на това ПМС.
Върховният административен съд, петчленен състав, с оглед приетото в задължителното за него Решение № 8546 от 15.06.2011г. по адм. д. № 4008/2011 г., седемчленен състав - I колегия на ВАС,намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в законния срок.
Разгледана по същество във върнатата за ново разглеждане част ,е неоснователна.
С издаденотото от Министерски съвет на Република България ПМС № 104/07.05.2009 г. (обн., ДВ, бр. 36/2009 г.) е приета Тарифа, по която партиите, коалициите на политическите партии и инициативните комитети заплащат диспутите, клиповете и предизборните хроники, излъчени по Българската национална телевизия , Българското национално радио и техните регионални центрове.Съдържа член единствен,с който приема тарифа, по която посочените по-горе три категории субекти заплащат диспутите, клиповете и предизборните хроники, излъчени по БНТ, БНР и техните регионални центрове, по таблица на стойността на телевизионните предавания, на регионалните телевизионни центрове и на радиопредаванията.Заключителните разпоредби на постановлението съдържат два параграфа:пар.1,съгласно който постановлението се приема на основание чл. 73 от ЗИЧЕПРБ и чл. 68 от ЗИНП и пар.2,посочващ,че постановлението влиза в сила на 6 май 2009 г.
За да постанови оспореното определение, тричленният състав е приел, че Сдружението не легитимира пряк и непосредствен личен правен интерес от търсената съдебна защита, поради което жалбата му е недопустима. Обосновал този си извод с оглед Устава на оспорващия и посочил,че оспореното ПМС засяга правата на политическите партии,коалициите от партии и и инициативни комитети, респективно-на БНТ, БНР и техните регионални центрове, тъй като с него се приема тарифа, по която се заплащат диспутите, клиповете и предизборните хроники, излъчвани от цитираните медии,но не и на оспорващото сдружение.
Определението е правилно.
Наличието на правен интерес по смисъла на чл.159,т.4 АПК е положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните за разглеждане на жалбата, която следва да бъде доказана във всеки конкретен случай, като доказателствената тежест се носи от оспорващия. В настоящия казус, като подател на жалбата, сдружението не е обосновало и доказало правния си интерес от атакуване на процесното нормативно предвиждане. Оспорената разпоредба не засяга пряко негови права и законни интереси, което обстоятелство да обуславя допустимост на жалбата. С оглед предметния си обхват и характера на регулираните обществени отношения, оспореният нормативен акт не рефлектира в правната сфера на оспорващия и не засяга непосредствено неговите интереси. След като от него не възникват непосредствени правни последици за оспорващия, то той не е процесуално легитимиран да го обжалва.
Действително, по силата на общата клауза на чл.120, ал. 2 КРБ е допусната обжалваемост пред съдилищата на всички административни актове, с които се засягат права и законни интереси на граждани и юридически лица, освен изключените със закон. В тази връзка, задължително конституционно условие е обжалваният акт да засяга лицето, което го атакува, като елементът "засягане" е предпоставка за възникване на процесуалния правен интерес от търсената съдебна защита. По смисъла на чл. 120, ал. 2 от КРБ "засегнати" в процесуалноправен аспект са онези лица, които са носители на материалноправни последици от волеизявлението на органа, респ. в чиято правна сфера се отразява неблагоприятно порочния административен акт. Известно е,че негативно засягане е всяка правна последица от акта, състояща се в прекратяване или ограничаване на съществуващи субективни права, създаване на нови или разширяване на съществуващи правни задължения, както и хипотезите на невъзможност за упражняване на субективни права, за които законът предвижда издаването на административен акт.
С оглед доказателствата по делото правилно в обжалваното определение е прието, че по отношение на Сдружението са налице основанията по чл. 196, във връзка с чл. 186, ал. 1, във връзка с чл. 159, т. 4 АПК, предвид урежданите от оспорваното ПМС обществени отношения ,относими към правни субекти, между които не е сдружението. Съгласно тълкувателно решение № 12.02.2010 г. по тълк. д. № 4/2009 г. на ОСК на ВАС,задължително съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ , юридически лица с нестопанска цел могат да оспорват подзаконови нормативни актове при наличие на правен интерес, обоснован от предмета на дейност и целите, за които са създадени. От анализа на устава на Сдружението се налага извод за обоснованост на приетото от ВАС, че са налице основанията по чл. 159, т. 4 АПК за прекратяване на делото. Поради това доводът,че първоинстанционният съд не съобразил това тълкувателно решение е необоснован. Твърдението,че то не противоречи на решение № 5/17.04.2007 г.на Конституционния съд, постановено по конст.д. № 11/2006 г.е верно,но не обосновава довод за незаконосъобразност на обжалваното определение.
При положение, че текстовете на оспорения акт не рефлектират негативно и пряко в правната сфера на жалбоподателя, то за него не възниква процесуалното право на оспорване, поради което съдът правилно е приел, че подадената жалба е извън рамките на легитимацията по чл. 186, ал. 1 АПК.
С оглед гореизложеното, жалбата като подадена от лице, което няма правен интерес от оспорването, се явява процесуално недопустима и законосъобразно е била оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено.Твърдението,че първоинстанционният съд не е обсъдил останалите доводи е неоснователно, тъй като при наличието на основанието за прекратяване липсва правна възможност за разглеждане на жалбата на оспорващото сдружение по същество
Доводите по съществото на спора не могат да бъдат разглеждани в настоящото производство, предвид неговия характер-то е само за проверка правилността на обжалваното определение
Последното твърдение в частната жалба касае частта от определението по жалбата на ПП "Зелени" ,която ,с оглед посоченото по-горе Решение № 8546 от 15.06.2011 г. по адм. д. № 4008/2011 г., на седемчленния състав,е извън предмета на настоящото дело.
По изложените съображения, частната жалба се явява неоснователна. Съдебният акт е законосъобразен и правилно подадената жалба не е разгледана по същество.
С оглед изложеното по-горе обжалваното пред петчленен състав на ВАС определение следва да бъде оставено в сила
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во, вр. счл. 236 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,
ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 7207 от 01.06.2010 г. по адм. д. № 11879/2009 г. на Върховния административен съд, Четвърто отделение.
Определението е окончателно.

Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Боян Магдалинчев
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Галина Карагьозова
/п/ Татяна Хинова
/п/ Кремена Хараланова
/п/ Добринка Андреева
Д.А.