РЕШЕНИЕ

13517
София, 11.11.2010

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, в съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНДРЕЙ ИКОНОМОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА
ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА
при секретар Илиана Иванова
и с участието
на прокурора Маруся Миндилева
изслуша докладваното
от съдията ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА
по адм. дело 4897/2010. Document Link Icon


Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).
Образувано е по касационна жалба на Общински съвет Варна против решение № 175 от 29.01.2010 г., постановено по адм. д. № 3097/2009 г. по описа на Административен съд гр. Варна. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК.
Ответникът - Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и претендира присъждане на направените разноски в касационното производство.
Ответникът Николай Илиев Цветков не е изразил становище по касационната жалба.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата.
Жалбата е подадена в срок и е допустима.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил мълчалив отказ на Общински съвет Варна да предостави достъп до обществена информация по заявление вх. № ОС-9-9907 (20) от 23.09.2009 г. и е върнал преписката на административния орган за произнасяне.
Решението е постановено в съответствие с материалния закон.
Изводите на съда, че оспореният мълчалив отказ за достъп до обществена информация е постановен в нарушение на предписаната от закона форма и в противоречие с материалноправните норми на ЗДОИ, са законосъобразни.
По несъмнен и безспорен начин по делото е установено, че е налице мълчалив отказ за предоставяне на достъп до обществена информация по заявление вх. № ОС-9-9907 (20) от 23.09.2009 г., подадено от Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията и Николай Илиев Цветков. След като задълженият субект е бил сезиран със заявлението по чл. 24 от ЗДОИ, то същият е бил длъжен да постанови решение в срока по чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ. Законосъобразен е изводът на съда, че разпоредбата на чл. 38 от ЗДОИ императивно определя изискуемото съдържание на решението за отказ. Според правилото на чл. 38 от ЗДОИ задълженият субект е длъжен изрично да се произнесе в законоустановения срок по подаденото пред него заявление за достъп до обществена информация, с акт, в който, при хипотезата на отказ, мотивирано да посочи кои са фактическите и правни основания, поради които не е възможно предоставяне на достъп до търсената информация. Още повече, и в случаите, когато задълженият субект прецени, че търсената информация не може да бъде получена на основание ЗДОИ, за него съществува задължение да издаде решение, с което да се произнесе по направеното искане. Ето защо изводът на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорения мълчалив отказ е правилен.
Доводите в касационната жалба, че исканата информация не е обществена по смисъла на ЗДОИ, са неотносими към законосъобразността на обжалваното решение, тъй като посоченото обстоятелство би било основание за отказ за предоставяне на исканата информация, постановен по предвидения за това в закона ред. Въпросът за характера на информацията касае законосъобразността на постановен в писмена форма административен акт и не обосновава законосъобразнността на оспорения мълчалив отказ.
Неоснователни са и твърденията на касатора, че Общинския съвет не е задължен субект. Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България. Следователно общинският съвет като орган на местно самоустравление е задължен субект по смисъла на закона.
Доводите в касационната жалба, че касаторът не е бил компетентен да се произнесе по направеното искане също са неотносими към правилността на обжалваното решение. Ако органът е счел, че не е компетентен да се произнесе по заявлението, то чл. 31, ал. 2 от АПК задължава същият незабавно да изпрати преписката на органа, дължащ произнасяне.
Обстоятелството, че заявителите са получили достъп до част от исканата информация от друг орган не обосновава законосъобразността на мълчаливия отказ, тъй като органът е следвало да се произнесе по направеното искане и ако установи, че част от информацията е вече предоставена да постанови съответния административен акт, като изложи фактическите основания за това.
При постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и становищата на страните и е достигнал до законосъобразен и обоснован извод за незаконосъобразност на обжалвания мълчалив отказ. В касационната жалба не се сочат каквито и да било допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Що се касае до твърденията за неоснователност на решението, то същите са недопустими. Основанията за касационно обжалване са изчерпателно посочени в чл. 209 от АПК, сред които не съществува неоснователност на решението. Неоснователна може да бъде жалбата срещу административния акт, но не и постановения съдебен такъв.
Решението в частта, с която е осъден Общински съвет гр. Варна да заплати на Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията направените по делото разноски е постановено в нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В случая бюджета на Общинския съвет е част от бюджета на Общината, поради което в тази му част решението следва да бъде отменено и вместо него се постанови друго, с което се осъди Община Варна да запрати направените по делото разноски за първоинстанционното производство, а предвид изхода на настоящото производство същата следва да се осъди да заплати и направените разноски в касационното производство в размер на 400лв. Видно от приложения договор за правна помощ, е че посочената сума е изплатена изцяло.
По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,

РЕШИ:


ОТМЕНЯ решение № 175 от 29.01.2010 г., постановено по адм. д. № 3097/2009 г. по описа на Административен съд гр. Варна, В ЧАСТТА му, с която Общински съвет Варна е осъден да заплати на Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията направените по делото разноски в размер на 310 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 133, бл. 40, вх. „А”, ап. 43 сумата 310 лв. (триста и десет лева), представляваща направени по делото разноски в първоинстанционното производство.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 133, бл. 40, вх. „А”, ап. 43 сумата 400 лв. (четиристотин лева), представляваща направени разноски в касационното производство.
Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Андрей Икономов
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Илияна Дойчева
/п/ Виолета Главинова
И.Д.