Ново Р/О: Ново Р/О, 14476 / 01.12.2009 г.Ново Р/О: Ново Р/О, 758 / 19.1.2010 г.

РЕШЕНИЕ

9553
София, 13.07.2009

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Седмо отделение, в съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА ДОБРЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЮЛИЯ КОВАЧЕВА
ИВАН РАДЕНКОВ
при секретар Пенка Котанидис
и с участието
на прокурора Лилия Маринова
изслуша докладваното
от председателя ДИАНА ДОБРЕВА
по адм. дело 4104/2009. Document Link Icon


Производството е по чл. 191, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията гр. Варна срещу чл. 73, ал. 4 от Правилника за администрацията на Върховния административен съд (ПАВАС), издаден от Висшия съдебен съвет (ВСС), Обн. ДВ, бр. 9 от 29.01.2008 година. Към настоящото дело е присъедино по реда на чл. 213 от Гражданския процесуален кодекс адм. дело № 4105/2009 г. с жалбоподател Юлиян Атанасов Чолаков от гр. Варна, което е със същия предмет.
В двете идентични по съдържанието си жалби са изложени съображения за отмяна на оспорената правна норма на основание чл. 146, т. 1 и 4 от АПК - липса на компетентност и противоречие с материалноправни разпоредби. Направено е и искане за сезиране на председателя на Върховния административен съд да упражни правомощието си по чл. 122, ал. 1, т. 6 и чл. 125 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) за приемане на тълкувателно решение по прилагането на чл. 181, ал. 1 от АПК по повод неправилната практика при оспорване на подзаконови нормативни актове.
Ответникът ВСС, чрез процесуалния си представител поддържа становище жалбата да се остави без уважение.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на подадената от сдружението и физическото лице жалба.
Върховният административен съд счита, че оспорването е процесуално допустимо, но по същество е неоснователно, поради следното:
Съгласно чл. 73, ал. 4 от ПАВАС председателят на съда, заместниците на председателя, ръководещи колегиите, или оправомощени от тях председатели на отделения образуват дело най-късно на следващия ден, ако са налице процесуалните предпоставки за това, като го насрочват в открито съдебно заседание или го разпределят за разглеждане в закрито съдебно заседание.
Подзаконовият нормативен акт е приет на основание чл. 342 от ЗСВ и тъй като разпоредбата засяга и организацията на работата в администрацията на Върховния административен съд като орган на съдебната власт във връзка с образуването и движението на делата, съдът счита, че ВСС е упражнил свое законово правомощие. Поради това доводът за липса на компетентност е неоснователен.
Оспореният текст от ПАВАС не противоречи и на правни норми от по-висока степен. В чл. 157, ал. 1 от АПК е предвидено правомощие на Председателя на съда, негов заместник или председател на отделение да образуват административно дело, което се предава на съдията-докладчик. Съгласно разпоредбата на чл. 158 от АПК, последният извършва проверка за редовността на оспорването, а съдебният състав преценява неговата допустимост на основанията по чл. 159 от АПК. Обстоятелството, че образуваното дело е вече насрочено в открито или закрито заседание от изброените по-горе лица, не препятства възможността тези правомощия да се упражнят от съдията-докладчик, респективно от съдебният състав по чл. 165, чл. 217, ал. 1 и чл. 243 от АПК. Същият не е обвързан с определения начин за разглеждане на делото и може да разпореди промяна в процедурата, ако са налице законовите предпоставки за това. Ето защо несъстоятелно е твърдението, че това администриране влияе върху независимостта на съдиите, прогласена в чл. 117, ал. 2 от Конституцията на Република България.
Неоснователно е и особеното искане на жалбоподателите. С отмяната на Дял четвърти, Глава шестнадесета от АПК (Обн. ДВ, бр. 64/2007 г.) отпадна процесуалната възможност по чл. 261, ал. 2 от АПК искания за произнасяне с тълкувателни постановления да правят и страните по делата. От друга страна, за настоящият съдебен състав не съществува законово задължение да сигнализира Председателя на Върховния административен съд да осъществи правомощието си по чл. 122, ал. 1, т. 6 от ЗСВ, а именно – да направи искане до общото събрание на колегиите на съда за приемане на тълкувателно решение по приложението на чл. 181, ал. 1 от АПК досежно практиката да се задължават жалбоподателите при оспорване на подзаконови нормативни актове да заплащат таксата за обявлението в Държавен вестник.
Поради изложените съображения жалбата е неоснователна и като такава подлежи на отхвърляне.
Така мотивиран и на основание чл. 193, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение
РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията гр. Варна и на Юлиян Атанасов Чолаков от гр. Варна, срещу чл. 73, ал. 4 от Правилника за администрацията на Върховния административен съд, издаден от Висшия съдебен съвет (Обн. ДВ, бр. 9 от 29.01.2008 г.).
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.

Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Диана Добрева
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Юлия Ковачева
/п/ Иван Раденков
Д.Д.