Манифест


МАНИФЕСТ

на

СДРУЖЕНИЕ ЗА ОПТИМИЗИРАНЕ НА ПРАВОСЪДИЕТО И АДМИНИСТРАЦИЯТА


Съдържание

1. Преамбюл. Общо описание на състоянието и принципите за целенасочена борба с корупцията.
2.
Определяне на понятието корупция. Вина и отговорност.
3.
Форми на корупция според вида на облагата. Кратка класификация.
4.
Анализ на причините и вредите. Основни възгледи и тези.
5.
Видове корупционен натиск. Значение на субективния фактор.
6.
Обичайни корупционни практики.
7.
Стратегически цели.
8.
Тактически цели и задачи.
9.
Дейност и средства на сдружението.
10.
Заключителни тези, стремежи и послания.
11.
Цитирани източници на правото.


1. Преамбюл. Общо описание на състоянието и принципите за целенасочена борба с корупцията.
Българският гражданин живее при непоносими условия - не му стига непрекъснатата стресираща грижа за насъщния, ами му се налага непрекъснато да страда от действията на администрацията и правосъдната власт. Постоянният административен тормоз и принудата да извършва нови и нови разходи, които не му носят никаква полза, а само се продънват в пробития държавен джоб, все по-тясната връзка между полицията и престъпниците, невъзможността да получи каквато и да е административна услуга в срок, без да заплати това по някакъв начин на съответния чиновник, правосъдието, обсебено от корупцията вече като основен принцип, а не по изключение, съдиите, които гледат на него като на враг и обектна дължимо посегателство, а не като на субект на защита, депутатите, които създават закони с цел облагодетелствуване на облечените с власт, а не за развитие на гражданското общество, го довеждат до отчаяние. Безкрайно уморен и омерзен от безсмислените жертви, които е правил досега в името на прехода към пазарна икономика и демократично общество, той или изоставя всичко, което му е родно и мило и емигрира, за да живее макар и в началото по-трудно, но достойно, или се затваря в тесния си семеен кръг, за да доживее някак края на дните си, без да се интересува от нищо. Затвореният кръг на мафиотската държава, в която мафията, създадена от бившите държавни и последващите престъпни силови структури, финансира само подлежащи и поддаващи се на корумпиране политици, а последните вземат само решения, водещи до преразпределение на обществените блага в полза на мафията, трудно може да бъде разчупен по обичайния демократичен начин. Защото хората гласуват само за политици, които познават, а нещата са организирани така, че те могат да се запознаят само с политиците, подкрепяни от мафията. В държавата на мафията нещата са организирани пределно гениално и просто. Мафията купува избирателите за жълти стотинки, пробутвайки им политици, също купени евтино. След което дошлите на власт връщат дълга си с лихвите, уреждайки крупните държавни поръчки и продавайки на безценица всичко, към което мафията има интерес. Т.е. всичко. Така се оказва, че в страната ни принадена стойност създава не трудът, а далаверата. В такава среда, за да оцелеят, обикновените хора са принудени да променят традиционното си разбиране за морално-етическите категории "добро" и "зло", тъй като взаимното подпомагане и практикуването на добродетели е трудно реализуема и безполезна стратегия. Към момента на присъединяване на Република България към Европейския съюз, единствено резултатно е безскрупулното поведение. И то се приема за нормално от все по-голяма част от населението. Нравствената оценка за такова поведение вече не е отрицателна. Хората са обезверени и остават равнодушни дори при големи корупционни скандали. За съжаление, тенденцията е героите в тези скандали да се превърнат в обект на завист и възхищение, в пример за подражание на подрастващите, в българската "американска мечта". Опитали пътя на борба с корупцията чрез атакуване на актовете на администрацията пред съда, авторите на този манифест намират този път за крайно мъчителен и неефективен поради възродения сред съдиите етатизъм, водещ до угодничество пред администрацията и държавата, т.е. пред мафията. Съдебната система и администрацията в България са белязани от силно обществено възприятие за корумпираност, непрозрачност и липса на приложими механизми за търсене на отговорност. Сред населението битува повсеместна жажда за справедливост. Но оставени в безизходица, много от хората са отчаяни, апатични и безразлични дори към собствената си съдба. Те лелеят просто да се махнат някъде, където и да е. В страната е налице демографски срив. Този порочен кръг може да бъде разчупен с граждански натиск за създаване от законодателя на ясни и изпълними за населението правила, натиск за прозрачни действия на чиновниците, натиск за създаване на резултатен механизъм за търсене и осъществяване на отговорност в рамките на съдебната система. Може да се търси съдействие и от Европейската общност, специално подчертала в преамбюла на Гражданската конвенция за корупцията голямата заплаха, грозяща правовата държава, демокрацията и правата на човека. Необходим е целенасочен и упорит граждански натиск, подкрепен и от органите на Европейския съюз, за такива промени в Конституцията, законите и персоналния състав на магистратурите, че корупцията да не пречи на икономическото развитие и на правилното и лоялно функциониране на пазарната икономика, а държавата да се меси по-малко в живота на обикновените хора. Струва си да се бори човек за това.


нагоре


2. Определяне на понятието корупция. Вина и отговорност.
2.1. За целите на сдружението, устава и този манифест, "корупция" е искането, обещаването, предлагането, даването или приемането, пряко или косвено, на всяка неследваща се материална или нематериална облага, от длъжностно лице, за да извърши или не извърши действие по служба или загдето е извършило или не е извършило такова действие, както и нанасянето от длъжностно лице на вреда другиму при нарушаване или поради неизпълнение на служебните му задължения.
2.2. Корупция е умишленото бездействие по прилагането, както и подкупът, искан или вземан от длъжностни лица, лично или чрез посредник, за да бъде приложена правилно, неправилно или неприложена правна норма, независимо дали се преследва нечие пряко или косвено, лично или групово облагодетелстване или причиняване на вреда.
2.3. Корупция са всички методи за набавяне за себе си или за другиго облага или за причиняване на вреда чрез превишаване на властта или неизпълнение на служебните задължения, или чрез обещание, или чрез подтикване за извършване на такива действия.
2.4. Корупция е всяко изкривяване при прилагане на нормативно уредените правила и нехайството на държавните служители за справедливо, резултатно и съобразено с Конституцията на Република България уреждане на обществените отношения.
2.5. Корупция е следователно всяка форма на злоупотреба с власт, независимо дали подбудата, причинно-следствената връзка и резултатът от деянието е пряк подкуп, търговия с влияние, нехайство или друга пряка или непряка материална или нематериална облага или вреда.
2.6. За наличието на корупция и наказуема вина се съди по резултата от поведението на длъжностното лице, а не по доказването на умисъл в неправомерните му действия.
2.7. Носители на корупционно обусловена наказуема вина могат да бъдат всички длъжностни лица, изпълняващи по силата на служебните си задължения и правомощия произволна функция в администрацията, както и в досъдебното и съдебното производство, но само за действия и бездействия, неподлежащи на преценка съобразно тяхната съвест и свободно вътрешно убеждение. Например, такива са неспазването на срок или друг елемент от процедурата за прилагане на нормативната уредба.


нагоре


3. Форми на корупция според вида на облагата. Кратка класификация.
3.1. Подкуп. Видове подкупи.
3.1.1. Дар - пари или вещи. Парите трябва да са в обращение. Могат да бъдат в местна или чужда валута. Вещите могат да бъдат движими или недвижими. Тези, които подлежат на прехвърляне по формален начин, като МПС и недвижими имоти, не са предмет на подкуп в практиката.
3.1.2. Пряка материална облага. Даващият подкупа заплаща материални разходи вместо получаващия или поема издръжката на лица, на които получаващият я дължи по закон.
3.1.3. Непряка материална облага. При нея даващият подкупа предоставя на получаващия възможността да получава допълнителни доходи. Например повишено възнаграждение за служебната си дейност, командировки за чужда сметка, лекционни възнаграждения, възнаграждения за публикации, уреждане на служебно жилище и др. подобни.
3.1.4. Нематериална облага или вреда. Например хвалебствени или критични публикации в медиите, награда без материален компонент и др. подобни.
3.2. Неследваща се облага или вреда за трети лица. Може да бъде пряка или непряка, материална или нематериална. Например фондация предоставя стипендия на пълнолетно дете на длъжностно лице, което следва да извърши съответното действие. Третите лица са свързани по такъв начин с получаващия, че той се мотивира за съответното действие или бездействие само при условие да бъде получена облагата или причинена договорената вреда


нагоре


4. Анализ на причините и вредите. Основни възгледи и тези.
4.1. Корупцията е пряко свързана и обуславя ниската резултатност на съдебната власт и неблагоприятните последици от икономическата политика и мерките на правителството срещу бедността и ширещата се необезпокоявана престъпност. Прекомерната престъпност е следствие, а не причина за наличието на корупция в органите на властта.
4.2. Вредата от корупцията за всеки отделен потърпевш и за обществото като цяло не зависи от това, дали длъжностното лице е прегрешило поради подкуп, немарливост, некадърност, заплаха или по заповед на шефа. За размера на щетите е без значение дали конкретната причина е шуробаджанашки или друг пряк или косвен, финансов или нефинансов интерес.
4.3. Наличието на корупция в съдебната власт се дължи на външни и обективни за нея законодателни причини, предимно от процесуално естество. Поради ниската си ефективност, съдебната власт е косвена причина за наличието на метастази от безнаказана корупция във всички органи на властта и основен фактор за липсата на синхрон в работата на институциите.
4.4. Основен източник на корупция и проблем за гражданското общество, в частност за ниската резултатност на съдебната власт и за злоупотребите в администрацията, са заложените в нормативната база идеални условия условия за практикуване на класическия за бюрокрацията бизнес чрез бавене и разиграване на "противника", докато си плати.
4.5. Противоречието между отделни законови разпоредби и някои пропуски при уреждане на процедурата обуславят прекалено субективното им прилагане от досъдебните и съдебните органи и съответните длъжностни лица. Често процедурата е с инструктивен характер, който позволява безнаказана външна намеса и е неизчерпаем източник на корупция. Поддържането на неясни правила, на нееднозначност и противоречия в нормативната база е дребнав и тесногръд, но изключително доходоносен за прилагащите го метод за несанкциониран чиновнически и съдебен произвол, при който престъпните групи действат без страх от преследване.
4.6. Заложената най-вече в процесуалния закон възможност за нееднаквото му тълкуване и прилагане прави досъдебния и съдебния процес непредсказуеми като изход и продължителност поради възможността делото да бъде прекратено или многократно отлагано, за да не бъде решено справедливо в разумен и актуален срок. Което често прави съдебната защита безсмислена за търсещите справедливост граждани и юридически лица.
4.7. Нормативната база, действаща към момента на учредяване на сдружението, не осигурява реална отговорност за участващите в досъдебното и съдебното производство длъжностни лица при еднократно или системно извършвани от тях очевидни процесуални нарушения, в случаите на бездействие, неоправдано забавяне или други неправилни и неадекватни действия. Процедурата за констатиране и осъществяване на отговорност предполага желание за самоиницииране на една капсулирана в себе си институция и самоосъществяване на отговорността, скрито от погледите на обществеността и независимо от аргументите на конкретно засегнатите лица.
4.8. Политическата отговорност. У нас тя е понятие, лишено от практически смисъл. Тя позволи съставянето на поредица от правителства, пренебрегнали необходимостта от изграждане на ясна законова рамка за координацията между институциите и за реална и незаобиколима персонална отговорност на длъжностните лица. Тя позволи правителства на подменения вот, съставени с лъжи и демагогия. Правителства на политико-икономическата олигархия, при които до голяма степен държавата и мафията са се сраснали в задружен тим срещу останалите граждани. Сред управляващите липсва системен и принципен подход за борба с корупцията и престъпността. За неуспехите си, политическите ръководства на силовите министерства и досегашните правителства понесоха своята политическа, т.е. нулева отговорност. И в страната продължава да витае усещането за безотговорност. Как наказват играчите в един задружен тим? Слагат ги на скамейката с резервите, да чакат отново своя ред. Липсата на действителен граждански контрол върху дейността на администрацията създава пространство за реализиране на паралелни корупционни политики. Този коронен номер на политиците нанася неприемливо големи вреди на страната ни. В този смисъл съществените реформи, които реално да оптимизират институциите и да гарантират свобода и сигурност на гражданите, все още предстоят.
4.9. Липсата на ясни конституционни и законови норми и работещ механизъм за осъществяване на адекватна отговорност за извършени от чиновници, полицаи, следователи, прокурори и съдии процедурни нарушения са предпоставка за искане, даване и вземане на подкуп, и за други трудно доказуеми субективни причини за умишлено бавене на процедурите, за неправомерно поведение на длъжностните лица при изпълнение на техните служебни задължения и за злоупотреба с власт поради личен интерес, административен натиск или съсловна солидарност. Законът задължава съдиите да констатират, че черното е черно и бялото бяло, за да отсъждат справедливо. Но недостатъците в същия закон позволяват да се отсъжда и по критериите на либийските съдии за делото срещу българските медици. Т.е., че бялото е черно, а черното бяло. Разбира се, това би могло да се случи след деликатно въздействие върху съдийската съвест по обичайните методи за външно регулиране на вътрешното им убеждение.
4.10. Неясните и непрозрачни правила за регулиране на обществените отношения, както и прекомерната, често неоправдана секретност в правозащитните институции, са обективна предпоставка за неправомерно и несанкционирано взаимодействие на представители на законодателната, изпълнителната и съдебната власт помежду им и с легалния, сенчестия и престъпния бизнес, в нарушение на фундаменталния принцип за разделение на властите. Като пример - правата не биха могли да съществуват без публичното оповестяване на нормативните актове и разделението на властите. [11.2.] От така регулираните обществени отношения се облагодетелстват неправомерно сенчестият и престъпният бизнес, с неблагоприятен за населението, за легалния бизнес и за държавата финансово-икономически и обществено-политически резултат, основна причина за наблюдавания демонстративен организирано престъпен климат на безнаказаност в страната с участието на официалната власт.
4.11. Търсенето, предлагането и разработените условия за безнаказано извършване на корупционни услуги създават за практикуването им метастазна жизнена среда с мощни самозащитни механизми. Корупционно базираният бизнес е превърнат от изключение и престъпление в закономерност и задължително условие за икономически просперитет, в пример за подражание и стандарт за успешен начин на живот.
4.12. Условия за реализиране на корупционен бизнес се създават и неволно, но по-често целенасочено, чрез задкулисно увеличаване ролята на субективния фактор и размиването на персоналната отговорност в колективен орган в случаите, когато се вземат дори елементарни по сложност управленски решения, но с подчертано неблагоприятен обществен, най-вече финансов резултат.
4.13. Наличието на длъжностни лица с подкупно или безхарактерно поведение на отговорни постове в системите на съдебната власт и МВР обуславя възможността за корупционен натиск, включително политически, да проваля разследвания срещу организираната престъпност и срещу корупционния бизнес по високите етажи на властта, както и за преследване на неудобни на властта лица. Симбиозата с престъпността е основна пречка за липсата на добро взаимодействие между различните звена, участващи в такива разследвания, както и за дейността на легалния бизнес в страната.
4.14. Предпоставка за корупционни действия са всички методи за материално и нематериално стимулиране, всички психологически методи за въздействие върху съвестта, вътрешното убеждение и поведението на овластените лица за ненадлежно прилагане от тях или за неприлагане на нормативните разпоредби.
4.15. От особено значение е размерът на заплатата на административния съдия, за да бъде независим, когато взема своите решения. Защото всяко съдебно решение в полза на органите на изпълнителната власт увеличава държавните вземания и формира средства за увеличаване на бюджетните заплати. И обратното.
4.16. Привилегиите, имунитетите, всяка форма на индивидуална или групова защита срещу прилагането на закона, както и прилагането от длъжностни лица на двоен стандарт спрямо равноправни субекти е дискриминация спрямо правата на останалите граждани и сигурен белег за наличие на корупция.
4.17. Затъването в корупция или просперитетът на всяка изхождаща от демократичния принцип форма на структуриране на общественото управление и регулиране на обществените отношения, е в пряка функция от яснотата, еднозначността и прозрачността на правилата за действие и отговорностите на длъжностните лица, на информираността и обратната връзка с населението, на чуваемостта за подадени от граждани, юридически лица и неправителствени организации сигнали за обществени проблеми, на съпричастието и адекватната управленска реакция за открито и публично обсъждане на еднолични или колективни предложения и варианти за решаване на проблемите в обществен интерес. Въпросът не опира до ново извънредно законодателство, а до успешна процедура за прилагане на съществуващото.


нагоре


5. Видове корупционен натиск. Значение на субективния фактор.
Целта на всяка корупционна практика е при извършването на определена административна или съдебна услуга от държавен орган да се постигне специално поведение на длъжностното лице. За мотивиране на специалното поведение, било то неправомерно или правомерно, е нужен корупционен натиск. Натискът може да е под формата на заплаха или обещание за пряка или непряка материална или нематериална облага или вреда. На корупционен натиск, освен длъжностното лице, може бъде подложено и лицето, търсещо административната или съдебна услуга.
5.1. Натиск спрямо длъжностното лице. В активна позиция е търсещият услугата, който се стреми да подтикне длъжностното лице към неправомерно поведение. Цената на такава корупционна услуга е по-висока, поради възпиращата роля на обстоятелството, че евентуалното неправомерно поведение на длъжностното лице би оставило корупционни следи под формата на документи и вероятността такова закононарушение да бъде констатирано и наказано е по-голяма. Натискът може да бъде вътрешен или външен за разглежданата институция, или специфичен. Вътрешният натиск може да идва от висшестоящ началник или държавен орган. Може да се обещава повишение или заплашва с освобождаване от заеманата длъжност и уволнение. Външният натиск идва най-често от заинтересовано за корупционна сделка лице и може да е под всякаква форма на обещание за облага или заплаха с вреда. Натискът е специфичен в случаите, когато специалното поведение на длъжностното лице се дължи на негова лична ненавист или особеност на характера му, на партийни, етнически, религиозни и други групови различия.
5.2. Натиск спрямо търсещия услугата. В активна позиция е длъжностното лице. В този случай се предполага, че поведението на длъжностното лице е изключително правомерно и точно такова поведение очаква от него търсещият услугата. На пръв поглед, при правомерно поведение няма корупция, няма и корупционни следи. Изглежда нелогично да има търсене и предлагане на корупционни услуги при правомерно поведение на длъжностното лице. Как може някой, който е в правото си да получи исканата услуга, да бъде мотивиран да даде подкуп на друг, който е с правомерно поведение? Изглежда нелогично, но в действителност най-резултатни и масово прилагани са точно корупционните практики, изискващи правомерно поведение. При неясно регламентирана процедура, длъжностното лице има възможност по своя преценка да реши правомерно въпроса в законния срок или също така "правомерно" да забави решаването му, създавайки допълнителни трудности на тези, които не са склонни да дават рушвет. А такъв подкуп е трудно доказуем, защото виновният трябва да бъде нарочно уличаван със специални разузнавателни средства, включително с белязани пари от полицията. Описаната класическа, но елементарна корупционна схема би била неприложима, ако ролята на субективния фактор и възможностите за безотговорна игра с правилата и сроковете бъдат ограничени нормативно с регламентирането на ясна процедура и краен срок за решаването на всеки отделен въпрос. И да бъде предвидено неизбежно наказание за всяко длъжностно лице, забавило необосновано процедурата по решаване на въпроса.


нагоре


6. Обичайни корупционни практики.
Kолко са нациите, имали шампиони по шахмат при мъжете и жените едновременно? Поради вродените високо ниво на интелигентност и изобретателност на българина, у нас са известни огромен брой различни корупционни практики, които най-общо могат да се систематизират така:
6.1. Изнудване чрез бавене. Това е класическият прийом, когато чиновникът или магистратът знаят, че гражданинът е в правото си, но демонстративно бавят решаването на въпроса му, за да го принудят да си плати. Не са редки случаите, когато обезумели от мисълта за недосегаемост чиновници и магистрати изнудват чрез бавене и празни обещания, за да получат пари дори за работа, която няма да свършат.
6.2. Подсказване. Практикува се при известно познанство между чиновника или магистрата и гражданина, когато при личен конфиденциален контакт, под шеговита форма чиновникът или магистратът подсказва, че не работи като французите за "мерси". Подтекстът е известната поговорка "За мерси не ме търси".
6.3. Посредничество.
6.3.1. Пасивно. При него желаещият да даде парите търси подходящият човек, на когото чиновникът или магистратът има доверие и от когото ще ги приеме.
6.3.2. Активно. При него довереният човек сам търси клиенти за корумпирания чиновник или магистрат.
6.3.3. Институционализирано. Използува се най-вече в правосъдието и в досъдебното производство. Определени адвокати са известни като доверени лица на определени магистрати и получават завишени хонорари, за да “оправят работата”, без да се говори за сумите, които ще отидат пряко за магистрата. Тази практика основно срива качеството на правосъдието, защото става важен не онзи адвокат, който е добре подготвен, а онзи, който може резултатно да придвижи подкупа. Намира широко приложение в консултантската дейност по приватизация, обществените поръчки, дейностите по Закона за устройство на територията, усвояването на еврофондове.
6.4. Изнудване чрез първоначално отрицателно становище. Практикува се от служители, които съгласно утвърдена вътрешна процедура парафират исканите административни актове. Промяната на становището в положително се постига след заплащане на поисканата от служителя, най-често юрист, сума.
6.5. Организирани схеми. При тях облечените във власт предварително организират изразходването на определени суми в своя полза, най-често чрез елиминиране на случайните външни конкуренти чрез специално подбрани предварителни условия.
6.6. Изнудване чрез натиск. Най-опасната корупционна практика, често съпроводена с ултимативни заплахи и искане на суми в прав текст. Използувана широко от данъчни инспектори, митничари, полицаи и органите на досъдебното производство.
6.7. Изнудване чрез проверка. Тази практика може да бъде рафиниран механизъм за изнудване чрез натиск, макар колебливите дълги проверки често да се дължат на страха да се вземе решение, например да се образува досъдебно производство или да се прекрати.
Необходимо е да се отбележи, че корупционните методи непрекъснато се усъвършенстват и обновяват, а списъкът с корупционни практики, макар и най-общ, постоянно се допълва. Вероятно в момента на писането на тези редове у нас се създава нов метод за изнудване, за неправомерно облагодетелстване, схема за заобикаляне на закон или специален текст на закон, който да може да бъде заобиколен. Затова една от целите на сдружението е да изучава възникващите обществено неблагоприятни практики и да предлага мерки за осуетяването им.


нагоре


7. Стратегически цели.
Дългосрочна цел на сдружението е развитие на етическия обществен модел, а именно:
7.1. Създаване на условия за реална демокрация и осезаемо участие на по-широк кръг заинтересовани граждани в процесите на вземане на важни решения.
7.2. Създаване на действащи и резултатни правила за управление без демагогия.
7.3. Създаване на условия за повече свобода, повече информация, усещане за сигурност и върховенство на закона, зачитане на човешките права и свободи, реална подчиненост и реална отговорност на овластените от гражданите лица и органи за решаване на ежедневните проблеми и за осъществяване на желанията и въжделенията на гражданското общество за оформянето на своето бъдеще и бъдещето на своите деца.
7.4. Да вземем съдбата си в свои ръце.


нагоре


8. Тактически цели и задачи.
Сдружението ще работи за постигане на:
8.1. Ясни правила, прозрачни функции и отговорности за държавните служители. При такива условия наличният административен капацитет ще се тества ежедневно. При ясна процедура с фиксиран краен срок, в работния процес изпъкват всички нарушения. Макар и минимална, но неизбежна дори при противното желание на шефа, санкция за всяко провинение, за всеки неволно или умишлено пропуснат срок, възпитава антикорупционно поведение, създава условия за нормална работа и микроклимат с традиционна антикорупционна нагласа. Автоматично се постигат антикорупционен и не по-малко полезният антишуробаджанашки резултат. Филтрират се възможностите за умишлено бавене, персонална подкупност, скрита некомпетентност и злоупотреби по силата на спуснати "отгоре" устни заповеди.
8.2. Прозрачност за налаганите наказания. Броят, видът и размерът на наложените му санкции са критерии за качествата на длъжностното лице. На кого, дали, колко пъти и за какво нарушение какво наказание му е наложено, да е обществена информация. Прекалената лоялност и търпимост към очевидни и чести нарушения е признак за некадърен, недобросъвестен или корумпиран началник.
8.3. Ограничаване ролята на субективния фактор. Субективният фактор препятства точното и еднакво прилагане на нормативната база и прекалената му роля поражда корупционни проблеми. Те могат да бъдат решени с нормативно ограничаване на тази роля до по-ниски и приемливи нива. Това може да стане чрез легализиране правото на индивидуална жалба до Конституционния съд и въвеждане на конституционно изискване за отстраняване на нормативните противоречия, като за всеки акт на властта има ясна процедура за прилагането му и неизбежно персонално наказание за неспазването и неприлагането му, определени в закон и валидни за всички нива в йерархията на управлението.
8.4. Правораздаването ни да стане по-бързо, по-прозрачно и по-контролируемо. Съдът да се превърне в надеждна и уважавана институция, в която гражданите решават спорните си въпроси без страх от съдийски произвол.
8.5. Ограничаване на административното регулиране на човешката дейност. Решително ограничаване на правомощията на административните органи, недопускане на дублиране на контролни функции за една и съща дейност от различни органи и записване като конституционен принцип на правилото, че държавата чрез своите органи може да извършва само действията, които са й позволени от Конституцията и законите.
8.6. Организационно и техническо ограничаване на поводите за пряк контакт между обслужваните лица и длъжностните такива в администрациите на органите на изпълнителната власт и местното самоуправление.


нагоре


9. Дейност и средства на сдружението.
9.1. Съдейства на институциите за легализиране на по-задълбочено и резултатно определяне на понятието “корупция”, обхващащо причинно-следствената връзка за явлението и съобразено с обществения интерес.
9.2. Организира изяви за създаване и възпитаване на обществена нагласа за нетърпимост към безнаказаността и натиск върху политиците за:
9.2.1. Оптимизиране на законодателството като мярка за съществено подобряване резултатността на съдебните процедури, за превенция срещу организираната престъпност и свеждане до по-ниски нива на корупцията в съдебната власт и администрацията.
9.2.2. Пряк избор на административните ръководители в съдебната система, досега избирани с квоти или от ВСС. Цели се ограничаване на възможностите за търговия с влияние и властта на ВСС. Извор на корупция е правилото политиците да си избират магистрати, които да обслужват техните и на лобитата им в парламента интереси, без това да се смята за нарушение на принципа за разделение на властите.
9.2.3. Превръщане на обществения договор от фикция в реалност, с различни от т.нар. политическа отговорност, санкции. За да защитава интересите на гражданите, бизнеса и конкуриращите се политически субекти срещу такива действия на избраните, които противоречат на предизборните им тези и обещания.
9.3. Подпомага съдебната и изпълнителната власт за синхронизирането на дейността им с общоприетите правни принципи и постигане на резултатна прозрачна процедура за точното и еднакво тълкуване и прилагане на процесуалния и материалния закон чрез предложения за оптимизиране на нормативните актове, включително за нормативно отстраняване на предпоставките за прилагане на технологии за целенасочено шиканиране, саботиране и блокиране на съдебния процес.
9.4. Лобира за реформа в съдебната система с основен белег запазването на относителен стабилитет на сегашната или на друга конкретна структура, при ясна регламентация на правата и задълженията на отделните й звена, с цел ограничаване и решаване на проблема с корупцията. Положителният резултат в правосъдието неминуемо би рефлектирал в администрацията, върху състоянието на проблема с корупцията и необходимостта от реформа там.
9.5. Сдружението прави предложения за:
9.5.1. Подобряване качеството на съдебните и административните услуги, целящи повишаване доверието на българските граждани, юридическите лица и чужденците към съдебната власт и държавното управление на Република България.
9.5.2. Законово регламентиране и гарантиране спазването на обективни критерии, защитаващи конкуренцията при назначаване, атестиране, повишаване, наказание и освобождаване на съдии, прокурори и следователи, както и контрол върху администрирането на съдебната система чрез граждански сдружения с привлечени в тях доказали се юристи.
9.5.3. Повишаване на отговорността и наказуемостта на длъжностните лица за извършени от тях нарушения и престъпления по повод и във връзка с изпълнение на служебните им задължения и утвърждаване върховенството на закона.
9.5.4. Постигане на пълно съответствие на действията на субектите на съдебната власт и на държавната администрация със законите и законовите процедури в страната и в Европейския съюз.
9.5.5. Достойно двупосочно интегриране, със съществен собствен принос на Република България към Европейския съюз за развитието на гражданското общество и обществените отношения в страните-членки на европейското семейство.


нагоре


10. Заключителни тези, стремежи и послания.
10.1. Не на корупцията, престъпността и бедността. Гражданите имат право на регламентирано управление и достоен живот.
10.2. Ясни законови норми и работещ механизъм за търсене и осъществяване на отговорност срещу длъжностните лица.
10.3. Идеята да се сложи ред в законодателството и държавата с демократични средства да се превърне в общонародна кауза.
10.4. Не на привилегиите и имунитетите. Всяка форма на индивидуална или групова защита срещу прилагането на закона е дискриминация спрямо правата на останалите граждани.

10.5. Корупционният не е единственият начин да се въздейства върху становището на политиците.
10.6. Гражданите да придобият увереност и основателно самочувствие, че живеят в демократично общество, в което всеки изпълнява съвестно задълженията си и получава в реален срок справедливо съдействие от правозащитните органи при нарушени права.
10.7. Изпреварване резултатността на досега прилаганите антикорупционни практики и споделяне с желаещите на българския опит.
10.8. Съществено подобряване исторически ниската резултатност на усилията и мерките срещу корупцията в национален, европейски и световен мащаб.


нагоре


11. Цитирани източници на правото.
11.1. Гражданска конвенция за корупцията, ратифицирана със закон от 38-то НС, приет на 10.05.2000 г., обн. ДВ бр. 42 от 23.05.2000 г., издадена от Министерството на правосъдието, обн. ДВ бр. 102 от 21.11.2003 г., в сила за Републ. България от 01.11.2003 г.
11.2. Решение № 7 от 13 септември 2006 г. по конституционно дело № 6 от 2006 г., обн. ДВ бр. 78 от 26.09.2006 г.


нагоре


Забележка: Манифестът е приет на общо събрание на учредителите, състояло се в гр. Варна на 15.01.2007 г. 












Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията, СОПА  




Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията, СОПА